Чистите стената, надраскана с флумастери, за секунда поглеждате настрани и виждате любимото си червило… размазано по завивките. Оглеждате се и с ужас установявате, че саксията с красивата орхидея от любимия е търкулната на земята, а от листенцата й няма и следа. А оставихте мъничето си само за минутка, а? Сега въпросите са два: Как да се справите с шедьоврите на вашия гений и какво да направите, за да спре да ги сътворява.
 
Много важно е да обясним правилата. Трябва да обръщаме внимание на малчугана какво е добре и какво не е добре да се прави в различните ситуации, какво очакваме от него. Правилата е добре да обясняваме ясно и в спокойна ситуация, за да ни слуша внимателно и да възприема казаното.
Правилата са обяснени, но пакостничето ни не ги спазва, а ние сме повече от напрегнати. В този случай е добре вместо да му се караме, да му кажем, че постъпката му не е правилна и да го оставим за кратко. Така печелим малко време докато измислим как да го накажем, и го оставяме само да осмисли грешката си.
Има някои препоръчителни техники, които да приложим при наказанието. Можем да изискаме от детето да поправи направената беля. Ако е разляло чаша сок, наказанието е да го изчисти, или ако счупи играчка, дори да може да се поправи, да не му разрешаваме да си играе с нея за известен период от време.
Друга техника е тази, при която държанието на детето е свързано с последствията. Ако малчуганът не подрежда играчките си, ги прибираме за няколко дни или седмица.
Установяването на скучно място за наказание, където да пратим детето да постои, също е работещ метод. Мястото обаче трябва да е внимателно избрано – да не е стаята, в която играе, а да е някъде, където малкото човече не би искало да стои когато не е наказано. Времето на наказанието трябва да съответства и на възрастта на детето – ако то е на 3 годинки, да стои 3 минути наказано. Този метод работи при малките деца. За тях разделянето от родителите е форма на лишение и се замислят за станалото.
 
Изключително важно при наказанията е единодушието. Ако майката наказва, а бащата отменя наказанието, детето се обърква, започва да се чуди какви са правилата и е твърде възможно да загуби уважението към родителите си.
След като наказанието изтече и детето е по-спокойно, можем да поговорим с него и да му обясним ситуацията. Шансът то да възприеме даден модел на поведение е много по-голям в спокойна обстановка с приятна комуникация с родителя, отколкото в напрегнат момент на висок тон.
 
 Текст: Невена Котарова