Детето ви обижда, разхвърля жилището и лудува – все поводи да се нервирате, но има и защо да се гордеете.


Един баща ми разказа: “Понякога лампичката светва след време. Един ден с жена ми отначало бяхме ядосани здравата: кухнята приличаше на кочина, печката – омазана с нещо кафяво и пред нея нашият син гордо ни съобщи, че тайно е донесъл материала от двора на детската градина. Сигурно съм викнал доста силно, защото сълзите на 3-годишния ни син капеха направо в буркана с калната смес, който той храбро държеше в ръцете си. Дълго след това се ядосвах на себе си. Как можах да се карам така на детето, което искаше да ни зарадва със собствено постижение? Оказа се, че синът ни е искал да изпече “хляб”.

Оттогава се зарекох винаги да търся доброто в лошото поведение, да виждам светлината, а не само сянката.” Всъщност малките нямат за цел да ви ядосват нито с експериментите си, нито с гневните си изблици. Почти винаги зад тях се крие нещо друго, нещо, на което би трябвало да се радвате – усвоено ново умение, откривателски дух, жизнерадост. Просто трябва да откриете какво е то и да стимулирате най-доброто от него. Ще ви предложа някои ориентири.

Отнетата лопатка
Сигурно ви се е случвало да се чудите как двегодишният ви син може да е толкова агресивен и непрекъснато да присвоява лопатките на другите деца. Добре е да знаете, че желанието на малките да притежават нещо не е алчност, а вроден импулс. Накрая на втората година детето открива своя Аз, а с това и значението на свое и чуждо. То се идентифицира със собствеността си. Донякъде е безсмислено детето да се убеждава да споделя играчките си. Това би било равносилно на опитите да го накарате да се откаже например от едната си ръка.


Какво да правите? Предложете децата да се редуват в използване на правата си: “Сега ти ще поиграеш малко с лопатката, после е ред на Мая.” Ако дойдат гости, детето да има право да прибере само пет любими играчки. С останалите да могат да играят всички.

Инатене и бавене
То отказва да се облече точно когато трябва бързо да излизате. Или се мотае по пътя към къщи и разглежда всяко камъче – 200 метра за половин час. В такива случаи трябва да проявявате разбиране, защото децата под 5-годишна възраст още нямат развито чувство за време. И точно на това родителите би трябвало да се радват. Добре е да наблюдавате как детето ви изучава околния свят.
Какво да правите? Ако много бързате, кажете това на детето и му дайте една минута да се раздели с играта си. Извинете му се, ако го откъсвате от заниманието му. Ако нямате особено бърза работа, оставете детето да се занимава и му правете компания.

Палене и изгасване на лампите
Двегодишното е в състояние над 50 пъти да щрака електрическия ключ за включване и изключване на светлината. Също толкова изнервящо е и многократното изхвърляне на биберона от креватчето. Детето прави това от желание за откривателство (колко ли пъти още мама ще вдигне биберона от пода?) и за установяване на закономерности (когато ключът е нагоре – лампата свети, когато е надолу – лампата изгасва).
Какво да правите? При игра със светлината имате две възможности – да отклоните вниманието на малкия изследовател или да го оставите да разбере принципа и играта да му омръзне.
При биберона да продължите играта с хвърлянето и вдигането му, докато това омръзне на детето. Или в един момент да приберете биберона в джоба си, след като уведомите детето.

Рисуване по стените
Пъстрите “орнаменти” по прясно боядисаната стена не са особена радост за окото на родителите, но свидетелстват за желанието на детето за художествена изява. Това му дава представа за собствените му възможности. Не е зле да сложите ясни граници на такова дете.
Какво да правите? Ако обичате пъстротата и се радвате на творческите възможности на детето си, може да оградите “произведението му” в истинска рамка за картина, все едно нарисуваното е нарочно направено. Залепете бял тапет в детската стая за бъдещите творчески изяви на детето.

Мама – любима жертва
Най-честият обект на лошото настроение на детето е тази, която полага най-много грижи за него – майката. Възприемайте детските атаки като доказателство за огромно доверие. Детето едва ли “ще възнагради” съседката или лелята в детската градина с изрази като “глупачка” или с ритници. Ако то иска да изпробва социалните си познания някъде, най-подходящият обект е мама. Защото знае, че тя никога няма да му откаже любовта си.
Какво да правите? Да реагирате кратко, но категорично – на обидните думи с “Не!”, на ритането и ударите с възклицание: “Ох, боли ме!”
Не говорете дълго, не се карайте, не показвайте обида! Както виждате, “вторият поглед” помага не само да се ядосвате на всяка глупост, но и да изпитвате малко гордост. Имате добър повод. Защото това, което често ви изнервя, е признак на правилното развитие на детето. Проявата на любопитство, желанието за експериментиране и упорството показват, че детето не е глупаво. А това потвърждава, че досега сте постъпвали правилно. Просто по-често си го припомняйте!