Родителите често се заблуждават, че децата повече от всичко обичат да са в центъра на вниманието. Ще ви представя няколко ситуации с поведение, което само на пръв поглед изглежда егоистично.

“Престани да говориш по телефона!”
Класически пример: Телефонът звъни, майката (или таткото) вдига слушалката, казва няколко думи и двегодишното вече се тръшка, че иска то да говори. Плаче, бърбори, безутешно е. Това че майка му се мъчи да успокои оплакващата се от проблеми приятелка, не го интересува. То настоява за вниманието на мама, и то без да го дели с когото и да е.


Егоизъм ли е това?
Несъмнено възрастните се дразнят от подобно поведение. Малкото дете обаче не може да живее без вниманието и отдадеността на родителите си. Ако запомните това, лесно ще си представите какво означава за детето телефонният звън – време на самота!
Най-лошото е, че детето на знае кога ще свърши това неприятно състояние. Може би мама тъкмо му е чела някоя интересна приказка, когато телефонът е звъннал и цялото й внимание се е насочило към разговора. Детето се изпълва със страх, че загърбването му може да продължи безкрайно. Най-добре преди разговора предупредете детето, че ще поговорите кратко и след това ще продължите заниманията си с него. Когато то натрупа опит, т.е. се убеди, че възрастните спазват обещанията си, няма повече да възприема телефонния звън като заплаха. То ще се научи да се занимава известно време и само.

“Всичко е мое!”
Малките могат да са безмилостни, когато става въпрос да разделят или да отстъпят някаква вещ. Най-често те защитават с нокти и зъби собствеността си. Ако приятелчето иска за малко да си поиграе с камиончето или да получи парче от шоколада, това може да предизвика страхотни изблици на гняв.
Егоистично ли е това?
Възрастните отдават значение на споделянето на някое лакомство или на временното отстъпване на собствен предмет на някого. Само че те често забравят, че тази “щедрост” се придобива в продължение на години. Едва на 2–3-годишна възраст детето започва да разбира, че е самостоятелна личност. Чак тогава то постепенно схваща, че заобикалящият го свят не е част от него, а че е разделен на “мое”, “твое”, “наше”... Осъзнаването на това е доста сложен процес.
Детето е доволно и самоуверено, когато притежава нещо и е сигурно в това. Така че разрешавайте му да защитава собствеността си. Това ще му помага да разбере, че не може да има всичко само за себе си и че трябва да прави и някои разлики. Например: “Никога не трябва да отстъпвам любимата си плюшена играчка”, “Шоколадът, който мама купи преди малко, не е само мой, затова ще дам парче от него на Мони”, “Не е нужно да играя сам с багера, може да играем двамата с Петьо. След това обаче ще си го занеса вкъщи”, “Люлеещият се стол в хола не е мой, а на всички в семейството. Всеки има право да седи на него”...
Колкото по-наясно е детето кое му принадлежи, кое трябва да раздели и кое е на всички, толкова по-лесно ще се разделя с вещите.

“Искам това – веднага!”
Детето е нетърпеливо. Щом реши, че иска нещо в момента (сладолед, кукла, посещение при баба), упорито настоява за него. Няма никакво значение, че точно тогава мама окачва пердетата или че татко трябва бързо да изтича до магазина, преди да са го затворили. Започват сцени със страхотен рев, крясъци, тропане с крака, а възрастните се питат защо детето не може да почака поне пет минути.
Егоистично ли е това?
Няма друг изход, освен да научите детето си на търпение. То трябва да разбере, че не може всичко да става по негово желание, при това веднага. От друга страна, умението да изчакват е огромно постижение за децата, което трябва да получи признание от родителите. Потребностите на бебето се задоволяват веднага. Че това не може да продължава винаги, детето ще научава постепенно. За целта е необходимо време и понякога уроците са мъчителни. Най-добре е да създавате ясни правила, например: “Преди да играете с татко на криеница, той трябва да изпие кафето си”, “Не можем веднага да отидем при баба, първо трябва да напазаруваме”, “Ще отидем в парка, но след като прострем прането”...
Добре е колкото е възможно да се спазва последователността на планираните действия, дори малчуганът да протестира. Не винаги се удава, но има ефект, ако успеете да запазвате спокойствие и да показвате на детето, че му съчувствате за гнева, но в момента не можете да промените нищо. Така то научава, че понякога нещата могат да се отложат, но не и да се забравят.

“Не се гушкайте!”
Детето може да е неистов ревнивец. Едва мама и татко са се прегърнали на дивана и между тях вече се промъква мъничето. То също иска внимание! Родители, които без друго имат малко време да са насаме, положително не са особено щастливи от тази намеса.
Егоистично ли е това?
Както вече се спомена, децата най-трудно се отказват от близост, внимание и любов. И естествено, че най-сигурно и защитено малкото дете се чувства в обятията на мама и татко. Това не означава, че и те понякога няма да искат да се гушкат без свидетели. Затова най-добре е да разяснявате на детето, че се нуждаете от десет минути, в които да сте само двамата, след което отново ще дойде неговият ред. Не е добра идея заради ревнивото синче да се откажете от размяната на нежности. Хармонията между вас също създава чувство на сигурност у детето.

“Не искам да разтребвам!”
Хаосът в детската стая (или в хола) не прави особено впечатление на децата. Колкото повече кашони с играчки са изпразнени и колкото повече лего-части се търкалят по пода, толкова по-добре. Според малките прибирането на играчките е чиста загуба на време. Ако това смущава мама и татко, да разтребват колкото искат!
Егоистично ли е това?
Склонността на децата към хаос не се възприема добре от възрастните. Тяхната реакция е ясна – който разхвърля, трябва и да прибира. Това обаче е прекалено изискване към едно малко дете. Едва след 4–5-годишна възраст от детето може да се очаква известно чувство за ред. Никак не е прекалено да изисквате от него да съдейства при разтребването. Не бива да допускате то да гледа телевизия, докато вие прибирате вещите му. Общите усилия ще му помогнат постепенно да разбере, че играта и разтребването са неделимо свързани помежду си.

 

Помагайте му да се утвърждава
Повечето родители не искат децата им да се държат като малки тирани в семейството. Същевременно те смятат, че днес в по-голяма степен отпреди децата трябва да си “пробиват път с лакти”. Според резултатите от една анкета 91% от родителите са убедени, че детето им се нуждае от умение да се утвърждава. Около половината от анкетираните вярват, че егоизмът дори е полезно качество. Останалата половина оценява егоистичното поведение по-скоро като вредно.