Съвсем естествена фаза от развитието на малките деца е те да са “центърът на света”. Техният егоцентризъм прави силно впечатление, умилява, озадачава... Понякога обаче той ядосва възрастните.
По силата на своя родителски инстинкт, а и поради безпомощността на детето мама и татко винаги са готови

да изпълняват желанията и прищевките му

Внимавайте! Нормално е да посвещавате по-голямата част от времето си на детето, но не и абсолютно да му се подчинявате! Защото колкото и всеотдайни да сте, то ще иска все още и още... И тогава тази неизбежна, но все пак преходна фаза ще се проточи до безкрай. Като последица резултатът ще бъде:

роб и господар

Затова пазете правата си. Макар да е ясно, че ще трябва да се разделите и с някои приятни предишни навици (сън по обяд например). Уместният подход: действайте търпеливо, но твърдо и винаги чрез обяснения. Когато малчуганът все ви пречи да говорите по телефона, обещайте му, че ако изчака спокойно, щом свършите разговора, ще излезете навън и т.н.


Или ако малкият пакостник се върти и закача баткото, който учи (играе на компютъра, сглобява пъзел...), не го срязвайте: “Махай се веднага оттам!”, а му обяснете: “Батко трябва спокойно да напише домашното си. Нали ти също не обичаш някой да разваля замъка, който си направил?!”
Добре е още от най-ранна възраст, когато за детето все още е много трудно да осъзнае и надмогне егоистичните си мотиви и постъпки, постоянно да му се внушава, че

и другите имат нужди и права

– да спят, да почиват, да общуват помежду си, да имат някакви свои, лични занимания...
Има упорити деца, които много изобретателно и напористо се борят за обсебване на цялото родителско внимание. Ще посоча

два фрапиращи примера

Лина е на 6 год. Тя постоянно настоява (и често успява!) да спи в леглото на родителите си. Веднъж баща й се опитал да я откаже, като поставил условие – ще трябва да си плаща. Той наивно си мислел, че безпаричието ще спре момиченцето. С помощта на всякакви хитрости обаче то успявало да си осигури левчета от други близки – баба, дядо, леля...
Стефчо е на 5 години. Той непрекъснато обработвал всеотдайната си майка да се раздели с баща му, който е по-строг към него, но получава също внимание и обич от страна на съпругата си. Стефчо й казвал: “Мамо, този мъж не е за теб. Остави го – нека да си иде и ние ще си живеем добре двамата.”
И в двата случая не са спирали свръхразглезването и отстъпките към макар и вече поотрасналите деца, особено от страна на майките. Тези деца ходят на детска градина, но егоистичната нагласа им пречи при общуването с връстниците и с персонала. Те очакват всички да се съобразяват с тях, да изпълняват капризите и желанията им. И понеже това не става, постоянно мърморят да не ги водят повече там (“Отпишете ме. Не ми харесва”).
Сигурно всеки познава такива деца и техните родители...