Към края на първата година вашето дете вече има представа за собствените си възможности и започва да проявява стремеж към свобода. Не му подрязвайте крилете и не го ограничавайте! За да е жизнеспособно, то трябва да обърне гръб на прекалената ви опека. Приветствайте свободолюбивия дух на детето. Повярвайте – колкото по-смело то изпробва своята самостоятелност, толкова по-здрава ще става връзката помежду ви.

Грижи за тялото
Къпането, преобличането, миенето – все подходящи дейности, в които могат да се включват и милувки. След първата година обаче може да се изненадате от внезапната съпротива на малкото ви съкровище. То вероятно ще иска да сложи край на галенето по гръбчето за добър сън. Детето ви ще се стреми да ви показва как само ще ляга в креватчето и ще заспива като мама и татко – без чужда помощ и мили думи.


Четката за зъби и гребенът явно ще го затрудняват, но хлапето храбро ще се бори с тях, правейки физиономии пред огледалото. Сигурно понякога ще се изнервяте от мудните му самостоятелни хигиенни манипулации, но не забравяйте, че те поставят началото на навици за цял живот. Разбира се, в началото ще се налага да му измивате повторно зъбите и ръцете независимо от бурните протести. Добре е да усвоите някои изпитани трикове за укротяване на бунта.

Хранене
След първата година детето ще ви показва кога иска вие да го храните и кога ще се справя само. Една сутрин сигурно то ще измъкне лъжицата от ръката ви и ще се помъчи да я постави в устата си. Скрийте яда си от факта, че по-голямото количество храна ще се пръсне по пода. Важното е, че погълнатото има вкус на свобода! Мога само!


Имайте предвид, че колкото повече детето ви се упражнява в самостоятелно хранене, толкова по-бързо ще добие сръчност. Ако упорствате вие да му помагате, за да спестите време или усилия за почистване, ви очакват доста главоболия. Детето ще стиска устни, ще отблъсква ядосано чинията и накрая яденето пак ще се озове на пода…

Обличане
Слава Богу, едногодишните все още нямат претенции за цветове и материи. През тази фаза на развитието детето ви започва да иска само да се обуе или облече фланелката, която мама му е приготвила. Сигурно за това ще му е нужна помощ. Оказвайте я деликатно, без изнервеност и напрежение. Радвайте се на крачката напред – детето вече знае, че обувките и панталоните са за краката, шапката е за главата... Повярвайте, че това е страхотно постижение! Само размерите създават някакви притеснения за хлапето. То запъхтяно се мъчи да вкара крака си в обувката на куклата или се ядосва, че шапката на татко все пада пред очите му. Помогнете му да се радва на успехите си и не ги посрещайте вяло, без похвали.

Разходка
Сигурно вече сте позабравили гордостта от първите самостоятелни крачки на слънчицето ви. То вече иска да ходи и ви става все по-трудно да влачите и количката на разходката. В този период се въоръжете с безкрайно търпение. Ще установите, че колкото и да е голям ентусиазмът му, детето скоро ще се измори и ще поиска отново да го возите в количката. Сега вече ще можете да ускорите темпото.

Говор
Между една и две години говорът на детето се развива много интензивно. Всеки ден то усвоява нови и нови думи. Заедно с този възход обаче се появява и опасността от недоразумения. Вие вече не се мъчите чрез интуицията си да отгатвате от какво има нужда детето, а разчитате все повече то да ви каже. Неговият речник обаче е още твърде беден, за да изрази желанията му разбираемо за мама и татко. Въпреки това говорът е спасителна сламка за малчугана – най-после той може да каже "Не" високо, ясно, категорично и толкова често, колкото иска!

Действайте!
Не ставайте роб на стремежа на детето към свобода и самостоятелност. Правете разлика между това, което му е най-нужно, и онова, за което има време...
При всяка възможна ситуация преценявайте кое е възможно и кое – невъзможно. Ако нямате време, облечете набързо якето на детето, без да се нервирате, че то иска да поиграе с ципа му.
Ще избегнете кандърмите, ако обясните, че трябва веднага да купите хляб и няма време за ходене. Обстоятелствените приказки са натоварващи и за двете преговарящи страни. В тази възраст децата не са в състояние да съчувстват. В случая на вашето хлапе ще му е безразлично дали ще има хляб за татко, който ще си дойде гладен от работа.
По-добре отвличайте вниманието на детето, вместо да му разшифровате надълго и нашироко ситуацията. Подайте му любимата играчка – това по-бързо ще го успокои и то ще се съгласи да седне в количката, щом се налага да бързате.
Не прибягвайте до репликата: "Нека аз да го направя – ти още си малко!" Позволявайте му да върши това, което може.