Повечето родители отхвърлят възпитанието с насилие. Въпреки това в много семейства потупването не се демодира… Има ли добри и лоши плесници? Едва ли, гласи разумният отговор. Въпреки това пляскането в семейството далеч не е рядкост. Родителите не отричат, че ръката им често се изплъзва от контрол и се опитват да омаловажат значението на насилието с оправданието, че "някое и друго шамарче не вреди".


Ако обаче същите родители си представят ситуация, при която шефът иска обяснение от единия от тях и след кратка размяна на реплики му удря плесница, нещата биха изглеждали по съвсем друг начин. Това ще е напълно недопустимо поведение грубо нарушаващо човешкото достойнство. И с пълно право.

Ясно е, че сме склонни да мерим с двоен аршин. За възрастните достойнството е свещено, при децата то може от време на време да се пренебрегва – в края на краищата те подлежат на възпитание. Едва ли обаче днес телесното наказание може да се оправдава по този начин.
"Една плесница не вреди". Напротив! Тя обижда и унижава и разрушава връзката между детето и родителите. Децата, изпитали насилие от родителите, дълго страдат от душевните последици. Те се чувстват не само необичани, но и отхвърлени и презирани. Тъй като всички деца са склонни да възприемат представите на родителите си, те започват да се чувстват неудачници.

"Плесницата помага!" Едва ли. Поучителното въздействие е твърде ограничено. Шамаросаното дете променя поведението си не по убеждение, а поради поуката, че баща му е по-силен и отново ще го натупа, ако пак разбърка чекмеджетата му. Такова възпитание всъщност е дресировка.
Всекидневието не е така розово, че да осигурява спокойствие за идеалното възпитание. Особено ако единият родител е без работа или вкъщи има само един родител, или има бебе, което плаче по цяла нощ. Тогава плесниците от отчаяние може и да не са толкова осъдителни, но без съмнение са унижение за детето. И тъй като децата не могат да носят вина за цялата сложност на живота, на родителите не остава нищо друго освен да mfработят върху себе си.
Добре е да прибегнете до подходяща стратегия. Преди всичко от вас се изисква да проявявате съобразителност във всекидневието – например да преместите палмата в спалнята, ако в хола двегодишният палавник чупи всички листа, които му попаднат. Нужно е да се въоръжите и със самообладание. Трудно постижимо, но затова пък при успех е неоценим пример за детето.
Все повече деца растат без бой. Те ще предадат този възглед на своите деца и на внуците си и така бъдещето се очертава по-миролюбиво.
Предпазването е по-добро средство от боя Караниците не винаги могат да се предотвратят. Но може да се опитате да избягвате взривоопасните ситуации. Ето как:

  • Често си представяйте ситуации, които Ви дразнят – обърната чаша със сок, стени, декорирани със зеленчуково пюре, самодоволно хилене на каката, отмъкнала биберона на малкото братче... Повтаряйте си: “Такива са децата.” Имунизирана по този начин, при следващия инцидент вероятно ще отделяте по-малко адреналин.
  • Не отнасяйте всичко към себе си! Може би тригодишният Ви син иска да изпробва границите на позволеното или да съхрани своята индивидуалност, но не желае да Ви ядоса. Не забравяйте, че децата обичат и боготворят родителите си, те просто не могат другояче.
  • Потърсете своевременно подкрепа!Помолете приятелки или роднини за помощ, ако сте застрашена от стрес.
  • Променете организацията на всекидневието! Скандалите са чести сутрин, преди да излезете за работа или да тръгнете към детската градина. Ако станете четвърт час по-рано, обстановката може да се разведри.
  • Пригодете жилището към пълзящото и прохождащото дете. Ако отстраните горещи точки като котлона, етажерката за CD или саксиите, ще намалите и нуждата от спирачки.