Какво означава приятелството за децата на две и на три години? Колко важен за тях е най-добрият приятел или приятелка? И какво могат да направят родителите за сближаването между децата?


Иван е най-добрият приятел на Дими, въпреки че той не може още да произнесе тази дума. Но когато мама го вози в количката покрай вратата на Иван, 1 ½-годишният Дими всеки път се опитва да скочи от нея.

Иван е мълчалив, но сияе, когато открие Дими на детската площадка и се хвърля към него да ровят из пясъка, да се пускат на пързалката или просто да потичат. Там има и деца, които той познава от яслите, но Дими заема особено място в сърцето му. Рада страда, когато Ани не е на площадката. В такива случаи тя застава пред вратата на съседското жилище и се мъчи да надникне през ключалката. А за Ани денят има смисъл, когато види, че Рада пресича пътеката с клатушкаща се походка и идва при нея. Двете са почти на една година.
Могат ли толкова малките деца да са приятели? Родителите отговарят утвърдително, докато психолозите смятат, че приятелството е въпрос на дефиниция.

Проф. Мария Салиш от Университета в Люнебург (Германия) твърди, че приятелството означава емоционална връзка То се проявява с взаимното разбиране на интересите на партньора и се отличава с привличане и подкрепа. Според нея това е възможно по принцип след 2-годишна възраст. Тогава дребосъчето може да осъзнае, че другарчето му също иска да играе с багера и евентуално да му го отстъпи. Или разбира, че когато копаят в пясъка заедно, по-бързо правят тунела, а и това занимание им доставя много повече радост.
Децата се нуждаят от други деца, за да са щастливи. Затова родителите трябва отрано да стимулират създаването на контакти на детето с негови връстници. Даже 3–4-месечни бебета се радват на другите деца, с които заедно ги возят в количките. Ако това са едни и същи деца, те скоро ще се познават, дори и само да играят едно до друго и контактите им да се състоят в това понякога да отнемат дрънкалката на съседчето.
Според проф. Салиш след 18-месечна възраст децата започват да проникват в света на околните и тогава се осъществяват първите игри на въображението. Емо иска да прави същото, което може Сашка – да хвърля камъни във водата, да облича и съблича куклите. Те играят един до друг и правят едно и също. Естествено, че колкото по-добре говорят, толкова по-лесно им се удава да завържат приятелство. Аз ще съм майката, а ти – детето. Времето на класическата игра с определяне на ролите започва около третата година. Децата се вмъкват в различни роли и научават нещо важно – че и другите имат чувства и че приятелството се гради. И че Петьо е готов да се откаже от няколко гумени мечета само ако Павел му даде от шоколада си. Днес най-добрият приятел се казва Момчил, утре – отново Мартин. Мария Салиш съветва родителите да запазят спокойствие дори и да не са особено въодушевени от избора на приятелите. Тя напомня, че отхвърляният от родителите приятел става особено интересен за детето.
Възрастните могат да посочват алтернативи на малките си, но децата искат сами да избират приятелите си
Ако не можете никак да приемете новия приятел на сина си, срещнете двамата на неутрален терен – например на детската площадка. Може би там агресивният приятел ще загуби очарованието си, ако детето ви намери други връстници, с които може да се играе по-миролюбиво и конструктивно.
Децата трябва да научат и това, че има приятели за определени случаи и приятели завинаги. Защото Валери може да строи най-хубавите коли с лего, но пък много по-приятно е с Поли да се гледат приказки...

Зоя е най-добрата приятелка на Катето. Майките им са били бременни по едно и също време и през първата година често са били заедно. Макар че двете момиченца посещават различни детски градини и имат и други приятели, ясно е, че не могат дълго една без друга. И двете обичат едни и същи игри с разпределяне на роли. В момента им харесва да играят на бременни.

В началото Сашка (3 год.) е непрекъснат дразнител за Емо – говори високо, груба е и безцеремонна. Но какво да се прави – техните майки се харесват и постепенно и децата се сприятеляват. Сега Емо с часове може да играе с куклите на Сашка, но е и верен неин партньор, когато момиченцето иска да скача от оградата или да се надбягва с него.