Между родители и деца често възникват конфликти, които водят до горещи кавги. Представяме ви няколко типични ситуации с предложения за потушаване на “огъня”.

Ситуация 1
Детето е като навита пружина. Тъкмо е време за сън след разказаната приказка и целувката за "Лека нощ", и то се сеща защо в никакъв случай не може да заспи – "Пие ми се вода!" или "Хамстерът трябва да яде!"... Завивката е отметната.


Вашите опити да отклоните желанията не водят до успех. Дори най-милите ви словесни увещания не могат да спрат пороя от сълзи.

Какво да правите
Без да го осъзнават добре, факт е, че преходът от деня към нощта често плаши децата. Те имат чувството, че тъмнината им пречи да контролират себе си и мислите си. Понякога се страхуват от кошмари. Ако в такива моменти реагирате нервно, безпокойството у детето още повече се засилва.


Най-добре е заедно с малчугана да измайсторите “вълшебна пръчка”, която ще го пази през нощта от призраци и чудовища. За целта може да увиете пръчката с цветна хартия, да я изрисувате с цветен флумастер или да я украсите с блестяща панделка. Вълшебната пръчка трябва винаги да е на нощното шкафче, за да знае детето, че с нея може да прогони злите духове, ако го нападнат през нощта. Това позитивно внушение помага повече от всички успокоителни думи или опити за отклоняване на вниманието.

Ситуация 2
Неприличните думи и епитети привличат особено силно децата. Те наблюдават в детската градина как по-големите си разменят цветисти епитети от рода на "тъпа крава" или "кретен" и намират това за смело и заслужаващо подражание. Най-ярките изрази се изпробват вкъщи, което естествено предизвиква родителския гняв и дълги обяснения защо не бива да се употребяват такива думи.

Какво да правите
Колкото повече се ядосвате на неприличните изрази и им обръщате внимание, толкова повече интересът на детето към тях се засилва. Защото по този начин то привлича вниманието ви, а в ранната възраст децата често се чувстват безпомощни и търсят внимание.
Най-добре е да запазвате спокойствие. Не е зле да си припомните, че и най-тежките ругатни, изречени от детето ви, не са предназначени да ви обидят, а да изпробват границите, до които му е позволено да предизвиква гнева ви. Развалете му удоволствието, като игнорирате (доколкото е възможно) неговите ругателски фрази. Не правете опити да му обяснявате смисъла на подобни думи, за да не затвърждавате убеждението му, че е подбрало действително нещо изключително.
По-добре реагирайте с жест, мимика или звук, изразяващи погнусата ви от чутото. По този начин реакцията ви ще достигне директно лимбичната система на детето – зоната в мозъка, управляваща чувствата. Там въздействието ще е много по-пряко, отколкото на дългите обяснения, които минават през мозъчната кора и се обработват рационално. Когато децата усетят, че думите им имат отвращаващо въздействие, скоро загубват желание да ги употребяват. И “грозните” изрази ще престанат да ги привличат.

Ситуация 3
Дните, в които детето не е в опозиция, са рядкост. То винаги намира поводи – не иска да даде лопатката си на приятелчето, дразни се, че не му обръщате внимание, непреодолимо се стреми да притежава любимия предмет на по-голямото братче, което често води до бой... В такива моменти са ви нужни много здрави нерви, за да не прилагате драстични възпитателни мерки.

Какво да правите
Спорът между братя и сестри или приятели често е спор за благоразположението на някого от родителите. За кого ще се застъпи мама? Кого обича татко? В никакъв случай не бива да участвате в тази игра, дори крясъците да са безкрайно изнервящи.
Реагирайте изненадващо! Децата залагат на това да ги разтървете най-късно десет минути след началото на бурната разправия. Разбира се, че не може да игнорирате напълно скандала, но опитайте да прехвърлите на децата отговорността за потушаването му. Например обяснете: "Знам, че можете да се разберете, когато искате. Вчера намерихте прекрасно решение, когато определихте кой да играе първо с багера." С тази положителна оценка се оттегляте от ролята на съдия, в която родителите попадат толкова лесно.

Ситуация 4
За детето е особено привлекателно да рови в яденето, да навива спагети на пръстите си, да прави дупка в картофеното пюре, да размазва върху масата или пуловера сос и... – какво удоволствие! Храненето е нещо второстепенно и съответно продължава безкрайно. А това пък е истинско изпитание за търпението на родителите.

Какво да правите
До 3–4-годишна възраст играта с яденето е важна за децата. Размачкването на хляба или натрошаването на сухара е вълнуващо преживяване за тях. Като буквално разлагат света на съставните му части, те научават как той функционира. Възрастните знаят как се усеща пюрето, колко студен е сладоледът и лепкав шоколадът. Децата трябва да изпитват тези усещания много пъти, за да ги преработят. Проучване с деца показва, че едва след като са включили и изключили 56 пъти електрическия ключ, те са разбрали, че по този начин в стаята става светло или тъмно. На другия ден обаче това познание може да се забрави и трябва отново да се затвърди чрез повторение.
Разбира се, че не е лесно да запазвате спокойствие при изобретателно-разрушителните акции на детето на масата. Но дали не бихте могли да въведете един ден в седмицата, през който яденето да се подлага на задълбочено изследване? За целта постелете мушама на масата, облечете себе си и децата с дрехи, които се перат лесно, и действайте!
В този специален ден разрешете да се яде с пръсти и да се прави пюре от три различни ястия. Е, трябва да се намесите и да наложите граници, ако положението излезе от контрол – в края на краищата стените, прозорците и меката мебел не бива да пострадат...