Нашата цел като родители е да научим децата да бъдат по-внимателни, тъй като малките и тинейджърите не проявяват страх от нищо и са склонни да се  забъркват в неприятности. Убеждаването в предимствата на предпазливостта е непрекъснат процес, който напредва с малки и последователни стъпки. Не се обезсърчавайте ако,  децата сякаш се съгласяват с вас, а после веднага се връщат към импулсивното си поведение. Нужно е голямо постоянство и чести напомняния, за да се помогне на малчуганите да се научат да обмислят своите решения.

Следните съвети ще ви бъдат от полза да научите детето „три пъти да мери, един път да реже“:

  1. Обсъдете правилото, първо да се мисли и после да се действа. Обсъдете с детето различието между мисленето и действането. Импулсивните, поемащи рискове деца почти не правят разлика между двете. Вашата задача е да им помогнете да ги разграничат, за да могат да обмислят потенциалната опасност на дадено действие, което предприемат в определена ситуация.
  2. Бройте до десет и поемете дълбоко въздух. Помогнете на детето, когато е изправено пред избор, да се научи и да превърне в навик броенето до десет и дълбоко да поеме въздух. Това забавя реакциите на човек и малко го успокаява. Целта е реакциите му да бъдат разумни, следвайки здравата логика.
  3. Назовете рисковете. Когато помагате на детето да осъзнае и назове рисковете, свързани с дадено действие, достигате до контролния цeнтър на мозъка му. Назоваването на рисковете, на глас или на ум, води до разклащане на тенденцията те да се отричат и детето да се хвърля с главата напред в определени ситуации и действия.
  4. Потърсете подходяща метафора. Тъй като укротяването на безстрашните деца е непрекъснат процес, подходящата метафoра ще ви открие краткия път до съзнанието им. Можете да им дадете пример с някоя поговорка, притча или личност, на която детето се възхищава.
  5. Търсете различни възможности и преценявайте последствията. Говорете с детето за проблемите, които се появяват в живота му, като слушате активно и показвате съпричастност. След това му помогнете да мисли критично за алтернативните решения на даден проблем. За всяка възможност питайте „Какво ще се случи според теб, ако постъпиш така“? Продължете да му помагате да мисли за възможните последствия, докато не намери приемливо решение. Това аналитично упражнение ще научи детето, че има повече начини да се справи с проблема от първоначалния порив.
  6. Научете детето да мисли за другите. Когато говорите за последствията от дадено действие, обезателно задайте въпроса „Как това ще се отрази на другите?". Това не само ще научи детето на безценно умение да бъде съпричастно, но ще накара някои деца, които не се страхуват много за себе си, да не рискуват заради другите.
  7. Когато децата се намират в позитивна среда, те се ангажират в добро поведение, тъй като доброто поведение е това, което подтиква към добро отношение. В условията, при които живеят и учат повечето деца, честотата и интензивността на негативните поведенчески реакции от страна на нас възрастните, далеч надхвърля честотата и интензивността на позитивните реакции. Почти всички, ние като родители откликваме по нагативен начин 10 пъти по-често, отколкото даваме позитивен коментар. За да се създаде позитивна среда, трябва да реагираме поне при четири пъти повече ситуации по-позитивен начин.

Milenita May

ПРОЧЕТИ ОЩЕ