Американски психиатри от Нюйоркския медицински университет години наред изучават темперамента на децата. Те стигат до извода, че има 9 критерия, въз основа на които може да се прецени дали едно дете е трудно, т.е. има нужда от повече грижи и внимание, или е лесно – отглеждането му не създава проблеми на родителите му.
Запознайте се с тези критерии и се помъчете да определите какъв е характерът на детето ви.
Активност. Трудните деца постоянно се движат, не могат да седят на едно място. Не познават умората, “батериите” им винаги са заредени, нямат изтощаване...
Консервативност. Някои бебета отхвърлят с плач всяко ново нещо – храна, вещ, процедура.
Адаптивност. Има деца, които трудно свикват с нова среда и с промените в режима – отбиване, нова детегледачка.
Настроение. Трудните деца вечно са недоволни. Те все намират повод да се ядосват, постоянно капризничат.
Импулсивност. Някои деца изразяват много силно емоциите си – положителни или отрицателни. В оценката им обаче няма средно положение – или е добро, или лошо.
Ритмичност. При трудните деца почти е невъзможно да се въведе режим на спане и хранене. Денят им минава хаотично. Те се хранят през произволни интервали, спят, когато пожелаят – понякога дори през нощта настояват да лудуват...
Постоянство. Има деца, които проявяват невероятен инат. Ако са ядосани, настроението им е лошо и това може да продължи доста дълго.
Чувствителност. Някои деца се дразнят от всякакви сетивни възприятия – светлина, шум, висока или ниска температура на околната среда... Всъщност трудно е да се уточни кое не ги дразни.
Разсейване. Вниманието на детето може да се отвлече лесно, например при кърмене, или трудно, например при плач.
