Една сутрин вашето довчера кротичко, усмихнато и дружелюбно слънчице се събужда и вие не можете да го познаете – то плаче яростно, хапе, рита и хвърля всичко, което му попадне.

Това моето бебе ли е?
Много често детето на 12–13 месеца хвърля в отчаяние своята майка. То започва да плюе храната, която му се предлага, блъска лъжичката, надава страхотен рев при най-незначителен повод, скубе мама или я удря (драска) по лицето, не я оставя да смени пелените за еднократна употреба...


Странна метаморфоза. Защо кротичкото бебе става яростен тиранин? В специализираната литература ще прочетете, че възрастта на ината настъпва между 18-ия и 20-ия месец на детето. Дали пък вашето отроче не се развива преждевременно. Но защо ли точно по този лош показател? Установено е, че при едногодишните деца се срещат ранни прояви на агресивно поведение, което се дължи на нарушение в комуникацията с околните. В резултат на това детето става твърде капризно и често опъва нервите на мама (татко, баба...). А зад това поведение винаги се крие и първичният страх детето да не бъде изоставено или забравено...

Крачка към самостоятелността
Не забравяйте, че за едногодишните по-характерно е ведрото настроение поне докато заобикалящият ги свят съответства на техните представи. Щом обаче се почувства ограничено или неразбрано, детето е обладано от гняв – крещи, удря, хапе, буйства при къпането. Родителите стоят стъписани пред съществото, което е не повече от 10 килограма, и не могат да го познаят.


Наистина детето вече не е същото – изведнъж като че ли то става по-самостоятелно. Установило е, че няма чак такава нужда от мама и от татко и се стреми да им покаже, че може и да тича или само да си вземе играчката. Това са първите сигнали за откъсване от мама, т.е. първи стъпки към самостоятелния живот.

Нов етап в битката за надмощие
Детето на 1 година е изпълнено с енергия и любопитство. Всеки ден то изпробва кое е позволено и когато границата не му харесва, изразява това с всички възможни средства на гнева и раздразнението.
Ако лекомислено се впуснете в битка за надмощие с малкия тиранин, нямате шансове за успех. Добре е да не забравяте, че "оръжията" ви са неравностойни. На тази възраст детето не може с думи да обясни какво иска и изобщо не разбира, че закъснявате за детската кухня.
Момиченцето ви трудно ще се примири, че точно сега настоявате да зареже куклата, която е почти нахранена, и се съпротивлява с дърпане, рев и гняв.
В такива случаи най-добрата тактика от ваша страна е да проявявате търпение, сдържаност и спокойствие. Често чрез агресивното поведение детето иска да привлече вниманието на родителите си. Малчуганът се страхува, че те не го забелязват. Естествено детето няма житейски опит как може да привлече интереса на мама и избира най-спонтанния път – да буйства и плаче пронизително.

Докато се постигне 50:50
Децата, които са обградени с нежност и внимание, успяват да прескочат този конфликтен период. Всъщност топлата атмосфера се създава още от най-ранна възраст. Новороденото се нуждае от денонощни грижи, то не може да изчаква или да се откаже от майчиното мляко, защото вие искате да вземете душ например. С рев или с гримаса показва, че е гладно (боли го коремчето, скучае, мокро е...). Когато мама незабавно се отзове, бебето бързо се успокоява и се чувства разбрано. Колкото по-рано се утвърди този положителен опит, толкова по-късно детето ще е по-търпеливо. Ако още от първите месеци бебето постига желаното с много плач, в бъдеще също ще използва тази тактика.
Добре е да знаете, че колкото по-често отстъпвате на детето си, толкова по-лесно то ще се научи да се съобразява и с вашите желания. За това обаче е нужно доста време – през първата година ще трябва да му кажете 99 пъти "Да", преди да чуете неговото "Да". През втората година шансовете ви са почти 50 на 50.
Май това е труден житейски урок? Не се отчайвайте!

Как се потушава буря
Ще ви дам пример за правилен подход при потушаване на яростта. Вашето момченце е на 11 месеца. То се е заиграло с любимото зайче и не забелязва нищо наоколо. Вие искате спешно да го изведете на разходка и му казвате, че трябва бързо да се облече и да излезете. Изчаквате го да прекъсне заниманието си и да ви погледне, след което го вземате на ръце, а то спокойно се съгласява да го изнесете.
Погрешен подход. Отивате при детето, рязко и нервно го вдигате от кошарката и го обличате, без да му говорите. Почти сигурно е, че синчето ви ще реагира бурно, ако не първия път, на следващия непременно.
Има случаи, когато наистина се налага да действате бързо, защото времето ви притиска. Но и тогава бихте могли да запазите спокойствие и да обясните на детето, че за съжаление трябва да прекъсне играта си.
Лошата новина е, че изблиците на ярост при едногодишните не могат напълно да се избегнат. Разбира се, когато на всяка забрана детето реагира с буйстване и гняв, налага се да проявявате и строгост. Ако детето блъска, хапе, скубе околните, намесете се със спокоен, но категоричен тон. Кажете му: "Не може да правиш така, от това боли." След което обаче го утешете с по-мили думи – не бързайте да го прегръщате или вземате на ръце. Така ще му помогнете да се контролира по-добре.
Ден след ден отрочето ви ще забелязва, че мама откликва на желанията му и няма нужда от агресивно поведение.