Днес богатата информация, научно-техническият прогрес и всякакви нововъведения нахлуват в живота ни с главоломна скорост. Това оправдава и стремежа на родителите да настояват детето им да следва темпото на прогреса. Понякога обаче те остават разочаровани от постиженията му.


Въпросът за това – кой фактор е по-важен за детското развитие, събужда много спорове. Дали гените – добри или лоши ще изиграят своята решаваща роля?!

Правени са много проучвания, за да се стигне до точния отговор. Подходящи обекти за тази цел са се оказвали близнаци и осиновени деца. Защото така, от една страна, се изяснява ролята на наследствеността, а от друга – значението на средата, в която расте детето. И житейската практика, и научните наблюдения доказват безспорната роля на наследствеността по отношение на редица психически качества. По-конкретно тази зависимост се отнася до интелекта, дарбите в областта на изкуството – пеене, рисуване, двигателната гъвкавост и сръчност. А темпераментът се очертава съвсем рано. Някои бебета са много подвижни, други по-бавни и тромави. Някои кърмачета реагират на най-слабата провокация, плачат силно, трудно се укротяват, други пък са спокойни, приветливи и усмихнати. С времето става все по-ясно – кой ще е раздразнителен или по-борбен, кой по-пасивен или по-срамежлив. Гените определят и склонността към общуване, умението лесно да се влиза в контакт, и обратно – някои хора да се по-затворени и мълчаливи.
Много е важно и възрастовото развитие Напредъкът на отделни деца е проследяван в течение на по-дълъг период от време. Целта е била да се установи как се развиват техните интелектуални заложби, до коя възраст умственото развитие достига своя максимум. Това означава още – докога може да се очакват оптимални постижения. Или погледнато по-напред – колко дълго човек може да учи, да усвоява информация и умения? В това отношение интересни са становищата на някои психолози. Според едни до 8-годишната си възраст детето е разгърнало вече 80% от своите наклонности, останалото се изяснява до към 16–17 години. Други психолози отстояват още по-шокиращо убеждение: между това, което показва едно 4-годишно дете, и неговото умствено развитие на 12 год. може да се открие достатъчно ясна връзка. Проучван е и друг аспект – колко дълго продължава способността за учене и за пълноценно усвояване на знания и умения. Установено е, че този процес продължава няколко десетилетия. Способността за учене нараства прогресивно към 10-годишна възраст и остава на това ниво до 35–40 год., след което леко спада. Оттук следват два извода. Първият – на детето трябва да се създават условия да се развива още от най-ранна възраст. Вторият извод – младите родители, особено майките, могат да се обучават и квалифицират в относително дълъг период. Това, че ще посветят само една година на детето си, няма да ощети фатално техния напредък в образованието и професионалната им кариера.

Влиянието на средата започва веднага след зачеването на детето. Това влияние е много разнообразно. Плодът, който е твърде незрял и тепърва започва да се формира, лесно може да бъде увреден. Ако майката не спира да пуши, злоупотребява с алкохол, приема чрез храната, водата или въздуха отрови, ако живее в непрекъснат психичен стрес, това може да е голям риск с неизвестни последици за детето. Затова е толкова важно бременната да избягва тези фактори, да се пази, доколкото е възможно.
След като се роди, условията, при които се отглежда и възпитава детето ще определят накъде то ще тръгне. Кои от заложбите си ще развие, как ще се формира неговият характер? Какъв родител ще стане на своите деца? Как ще се представя в професията си?
Дори и носителите на еднаква наследственост – еднояйчните близнаци, изглеждат сходно, но само поради тази причина. Важна роля играе подходът към тях. Обикновено ги обличат еднакво, отнасят се към тях по един и същи начин. Затова при някои двойки представата за собственото “Аз” като отделна личност от другия, не се създава лесно. Когато се случи еднояйчни близнаци от малки принудително да бъдат разделени и да живеят в различни семейства, те порастват, като всеки оформя самостоятелен облик. Въпреки многото физически и психични сходства, като личности те не са идентични. От изключителна важност за развитието на всяко дете е ролята на семейството
В случаите, когато детето е свръхзадоволено и слабо контролирано, когато получава незабавно всичко, което пожелае, то често се проваля в живота, защото е свикнало да живее леко и без усилия. След това близките се жалват, че било умно, надарено – но уви! Когато пък детето расте в атмосфера на агресия или лоши семейни взаимоотношения, когато постоянно се пренебрегват неговите нужди, ефектът е същият – добрите генетични възможности остават нереализирани. Тогава пътят към неприемливо социално поведение е широко отворен. Има обаче и изненадващи примери. В своята професионална практика не веднъж съм била свидетел как с упорити усилия някои родители на увредени деца са постигали неочаквани положителни резултати. Такива родители са се стремели максимално да се раздават на детето си. Като пораснало, то вече има добро самочувствие, защото е намерило своето място в живота. Въпреки че е било родено с проблем! Доказано е, че много осиновени деца, попаднали в стимулираща ги семейна среда, надрастват нивото на своите биологични родители.
Друг важен фактор, от който зависи как ще се развият заложбите на детето, е учебната среда – детската градина, училището, учителите. Тази среда има 3–4 пъти по-голямо значение за житейските успехи, отколкото вродените дадености. Всяко дете се ражда с определен потенциал, предаден от родителските гени. Това са неговите резерви, с които навлиза и се адаптира към живота. Ранната детска възраст е много благоприятно време за въздействие и стимулиране на психичните особености, защото тогава мозъкът интензивно се развива. Всички благотворни влияния през това време оказват позитивен ефект. Една от главните задачи на родителите е да преценяват какво може и какво не може тяхното дете и да го стимулират в подходящата насока. Тяхната роля обаче не се изчерпва само да отгледат преуспяващ човек. Те са отговорни и за неговото формиране като характер и нравствена личност. Ако умът, темпераментът и дарбите зависят от гените, моралните принципи и поведението на младия човек са в много по-голяма степен резултат от неговото възпитание.