Съвременните методи за изследване на мозъка предоставят вълнуващи познания. Все повече се изясняват условията, при които децата заучават и се развиват най-добре.
Човешкият мозък се оказва много по-податлив на влияния, отколкото се смяташе доскоро. В безкрайните спорове за това кое е по-важно за развитието на детето – гените, т.е. наследеното предразположение, или външните влияния, дълго време предимството се даваше на гените. Напоследък обаче привържениците на външните фактори се увеличават. Причините за този обрат се крият в резултатите от съвременните проучвания на мозъка. Дори и учените са въодушевени от разкритието за огромните възможности на мозъка за заучаване и усъвършенстване, с които човек идва на белия свят.


Специалистите правят своите изводи с помощта на съвременните образни методи за изследване като компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и др. Те показват кои области на мозъка и при какви условия се активират и как при това се променя броят на нервните клетки и на връзките помежду им.
Ето някои изводи, които са важни за родителите:

  • При раждането мозъкът е зареден само с нещо като основна програма, която позволява на новороденото да се справя с жизненоважните си потребности. Тази основна програма е заложена в определени области на мозъка по време на историческото развитие на човека. Тя много трудно може да бъде променена. Всички по-нови зони, чрез които мозъкът на човека се различава от мозъка на най-близките си предшественици се оформят едва след раждането въз основа на собствения опит. Това означава, че родителите имат прекрасни възможности да стимулират детето, като осигуряват импулси и храна за мозъка му. По принцип не става дума за революционно откритие, но потвърждението му ще ви помогне да сте по-уверени.
  • Детето заучава само когато в главата му и около него всичко е наред. Несигурните, скучаещите или стресираните деца не усвояват нищо, колкото и да се стараете. Всяка тревога им пречи да се съсредоточат и ги прави неспособни да играят и да учат. Това, което най-много пречи на заучаването, са страхът и несигурността. Наблюдавайте детето, което ревнува от бебето – докато майка му кърми, всички опити по-голямото да бъде привлечено към игра, остават безуспешни. Вместо това то непрекъснато следи с поглед конкуренцията и отново и отново се опитва да привлече вниманието на мама.

    Не само страхът, грижите и тревогите са врагове на ученето. Шумът и напрежението вкъщи също пречат на детето да се концентрира. Но проучванията показват и нещо особено интересно – спокойствието само по себе си също не е стимул! Нужно е определено ниво на дразнене, за да може мозъкът да се включи пълноценно. Ако не открие нищо интересно, той остава в състояние на дрямка.
  • Мозъкът се управлява от хормони. Може да звучи смешно, но от раждането си човек е зависим от различни субстанции. Той се нуждае от произвежданите от собствения му организъм успокоителни и обезболяващи вещества и разполага със специални хормони, които във всеки момент определят готовността му да възприема. Например хормонът на стреса кортизол се отделя при вълнение и страх и в оптимална доза подпомага вниманието и съсредоточаването.
    Повишеното му ниво обаче води до нервност, безпокойство и дори до паника. Подобно е действието и на адреналина. Мозъкът се нуждае от него, за да сме бодри и работоспособни, но и тук важи правилото за дозата. Умереното ниво на адреналина в кръвта осигурява добри условия за заучаване, ведро и оптимистично настроение.
    При децата особено важна роля имат т. нар. хормони на щастието. Те се отделят винаги, когато сме постигнали нещо съществено – направили сме откритие, решили сме някакъв проблем, разгадали сме нещо сложно. Тогава мозъкът ни възнаграждава с порция от тази специална дрога и ние се чувстваме горди, на върха, а светът е в краката ни!
    Вероятно не на последно място тласъкът след всеки преживян успех прави малките толкова любознателни и жадни за откривателство. И ако не охлаждате непрекъснато поривите им със забрани и ограничения, този ентусиазъм за учене ще се запази.
  • Най-важните познания, които оформят порастващото дете, са придобити при взаимоотношенията му с околните. Това означава, че не е достатъчно да се остави детето само с играчките, книжките или телевизора. То се нуждае от вас като партньор в разговора, като помощник, като човек, който да се възхити от постиженията му и да го похвали.
    Все още няма окончателен отговор на въпроса защо връзките с други хора играят такава голяма роля в развитието на детския мозък. Това би могло да се дължи на многообразието на изразните средства, с което разполагат хората и което така пленява малките.
    Възрастните говорят не само с устни, но и с очи, с вежди, с гънките на челото, с набръчкване на носа, с повдигане на рамото... Детето ви ще трябва да научи всички тези езици. Изглежда, точно това ще е една огромна, фантастична тренировка за мозъка му.