Бебето едва започва да пълзи, а думата "Не" вече е една от най-употребяваните от възрастните около него. Въпреки това тя не винаги има нужното въздействие. Защо е така и как може да сте по-убедителни? Не, не пипай свещта! Не лапай обувката! Не, сега няма да купим шоколад! Понякога родителите просто не могат да се измъкнат от постоянното произнасяне на тази дума.

Многото забрани потискат детето
За да откриват света, децата се нуждаят от собствен опит. Малките искат да правят това, което правят всички останали членове на семейството – да пият от истинска чаша, да излеят водата от спагетите като каката, да включат компютъра като мама. Разбира се, далеч не всичко може да им се разреши, но прекалените забрани не дават шанс на детето да придобие собствен опит и да изпита радостта от постигнатия успех. Ако не му се позволи да намаже самостоятелно филията си (макар че сутрин това наистина е изнервящо), то никога няма да се почувства гордо, че е успяло да се пребори с изплъзващия се нож и с цялата тази досадна работа.

Решаващ е конкретният момент
Въпреки стремежа на децата към свобода и откривателство, те се нуждаят от ясни ограничения. "Не" в рискована ситуация показва на детето, че възрастните познават опасностите и искат да го предпазят от тях, защото го обичат. Макар че в много случаи детето протестира, това, че се грижат за него, му е приятно. Така то се учи да разпознава опасностите. Проучвания показват, че деца, които често са оставяни сами в рискови ситуации, по-късно се нараняват много по-често от останалите.
"Не" в подходящия момент учи детето как трябва да постъпва. Например двегодишно хлапе рита по крака възрастен мъж, който седи в автобуса срещу него. Решителното "Не" показва на детето:

  • Нямам право да причинявам болка на никого.
  • Трябва да се приспособя към света, не всичко се върти около мен.
  • Мама ми вярва, че ще се владея и няма отново да ритам хората.
    Разбира се, това не се постига изведнъж, но с течение на времето детето се научава да се справя с малките препятствия и да ръководи само поведението си.

    Баланс на ограниченията
    Многото забрани водят до пасивност, малкото пък не помагат на детето да се ориентира. Как да балансирате между двата полюса? Като начало не е зле да преразгледате обичайните забрани и да се откажете от някои, а други да промените. А как да постъпвате в останалите случаи, когато "Не" е абсолютно необходимо? За това има просто правило – един път се казва "Не", може да се каже и втори път, но на третия се действа. В противен случай детето престава да взема насериозно забраните.

    Не обезценявайте принципите
    Това е трудно, но си струва. Всяко "Не", което отстоявате принципно, ще Ви спести по-нататъшни забрани. "Ако не ми купиш сладолед, ще поискам от баба!" – децата са изобретателни, когато искат да постигнат своето, и сравнението с конкуренцията на останалите близки, при което се чувствате дребнава, стисната и старомодна, е предпочитано средство за оказване на натиск.
    Въпреки това, ако искате да имате успех във възпитанието, преодолявайте по пътя подобни препятствия. Успехът на родителите зависи от способността им да се справят с конфликти. Ако се страхувате от сълзите на детето или от присъдата на другите, ще ви е много трудно.
    Най-важното е да предвидите гнева на детето от отказа (това е лесно) и да го понесете спокойно (което обаче е по-трудно). Това означава не да го утешавате, а да го оставите да се успокои. Може да се опитате по някакъв начин да отвлечете вниманието му.

    Забрани и за възрастни
    Детето ще понесе по-лесно многото "Не"-та, ако му се покаже, че и на възрастните често се налага да се съобразяват със забрани. Бихте могли например по време на път да отбележите, че ви се иска да карате по-бързо, но това не е позволено или че с удоволствие бихте хапнали още едно парче торта, но лекарят ви е забранил...