Често ми се случва да се укорявам колко лоша майка съм. Вечно бързам, ядосвам се и си изкарвам яда на моята 2-годишна дъщеря Мила. Понякога й крещя така силно, че виждам ужас в очите й, след което тя заплаква неудържимо. Все се заричам да престана да й се карам за щяло и нещяло и да се сдържам, но ми е много трудно. Успокоявам се, когато в градината чуя и други майки как хокат децата си. Явно не съм само аз, но дали това е достатъчно успокоение?! Понякога, когато вечер не мога да заспя, си мисля дали Мила ще запомни моите крясъци за цял живот и ще таи в душата си ненавист към мен?!
Това е част от изповедта на една млада майка. В случая утешаващо обстоятелство е, че гневните изблици могат да причинят трайни увреждания на детето само ако се повтарят често в ежедневието на семейството. Тогава малчуганът престава да се чувства обичан, расте потиснат и развива ниско самочувствие.


Ако родителите избухват рядко, гневът им има дори възпитателен ефект. Тази “дипломатическа” грешка ги сближава с детето. Чрез нея то научава важни житейски уроци и най-вече един полезен извод – понякога можеш да се караш и да се ядосваш на някого и въпреки това да се обичате.

“Съжалявам”, но не “Извинявай”

Ако имате чувството, че сте постъпили несправедливо с детето си, бързо изразете съжалението си за това, но не се извинявайте. Звучи парадоксално и прекалено несправедливо, но извинението по-скоро освобождава извиняващия се от чувството на вина и по-малко помага на засегнатия от него. Когато се изразява съжаление, това намалява огорчението в душата на незаслужено обиденото дете и в неговия малък свят всичко отново застава на мястото си – значи мама не ми е сърдита завинаги.

Детето иска да има силни родители, които могат да се справят с всичко. Плачещата и разкайваща се майка го обърква, прави го несигурно и безпомощно.

Не рискувайте с доверието му

Малчуганът предпочита да усеща превъзходството ви, дори когато признавате грешките си. Затова никога не се впускайте в детайлни обяснения колко виновни се чувствате.  
Разбира се, той би приел и други опити за сдобряване, тъй като е наясно, че е прекалено зависим от мама и татко. Това не означава, че можете да давате постоянно воля на настроението си, без да рискувате да загубите неговото доверие. Така може да се появи и първата сериозна пукнатина в обичта му към вас.
В ежедневието обаче има много деликатни ситуации. Не е препоръчително и непрекъснато да стискате зъби, да отстъпвате пред желанията и капризите на детето, защото по този начин се създава почва за неовладяеми изблици на гняв. Малчуганите са велики манипулатори и в това изкуство те могат дори да са ви учители...

Добрият подход

Дръжте нещата под контрол и не изневерявайте на ролята си на главнокомандващ!
Ако детето не може да подреди хаоса в стаята си, напомнете му, че това е негова задача, но му предложете и помощта си. Ако то не иска да облече предвидените от вас дрехи за детската градина, обяснете му, че сте ги подбрали според прогнозата на метеоролозите и то ще се чувства зле, ако облече нещо неподходящо съответно за студа или за горещината. Не отстъпвайте от казаното и отстоявайте разумните си доводи.
Не отправяйте молби и призиви с ултимативен тон! Най-много след седмица ще се уверите, че малкият човек ще приеме решителността на мама или татко и повече ще се вслушва в думите им.
Опитайте тази тактика още от утре. Не обещавам, че ще ви е лесно, но усилията си струват!

Виолета Спиридонова
психолог