Имате ли с таткото разногласия, когато става дума за дисциплината на детето? Възможно ли е да преодолеете различията си и да формирате единна възпитателна програма?

Мека Мария
“Моят съпруг доста често се намесва, когато правя забележки на 3-годишния ни син. Той ме обвинява, че съм много мека и не съм достатъчно строга и взискателна.  Вярно е, че не обичам гюрултиите и предпочитам “перцето” вместо шамара. Таткото обаче е привърженик на по-твърдия подход и затова понякога помежду ни избухват конфликти.”


Изходът. Обикновено няма равновесие между взискателността на двамата родители. Единият е по-отстъпчив и миролюбив. Това зависи и от темперамента и от начина на мислене. Доброто при възпитанието е, че има простор за различни подходи и това се оказва благоприятно за детето. Така то изгражда индивидуалното си поведение – взема нещо от примера на мама, друго от татко.
Лошо е, ако между методите на възпитание има огромна разлика и ако единият родител се възмущава от поведението на другия или се безпокои за безопасността на детето.

Разговаряйте насаме с таткото и уточнявайте правилата у дома. Ако с поведението си детето създава рискове – за него или за друг, просто се намесете и наложете забрана (не се умилявайте от сълзите и молбите). Не е нужно строгостта ви да се предхожда от предупреждения или пространни обяснения. Действайте бързо!
Когато ситуацията не застрашава никого, нарушаването на правилата ще срине вашия авторитет като родител. Ако изобщо не налагате ограничения, детето може да приеме, че във ваше присъствие дори и най-голямата му беля ще мине без наказание.
Много важно е предварително със съпруга си да вземете решение по кои въпроси няма да отстъпвате. Анализирайте какво би могло да е поведението на детето ви и определете санкциите. Най-добрият подход е да сте последователни при спазването на “вътрешния ред”, за да не обърквате малчугана.
Много родители разчитат на споразумението – вие се съгласявате с това, на което таткото държи, за сметка на което пък той приема някое ваше изискване. Не забравяйте, че трябва да имате консенсус и по отношение на наказанията. Недопустимо е по какъвто и да е повод единият да отменя наложена от другия санкция.

Единни и в режима
“Много често мъжът ми вижда сина ни само вечер преди лягане. За да наваксат пропуснатото време, двамата се разиграват така бясно, че момчето ни не иска и да помисли за сън. Когато напомням, че е време момчето да ляга, и двамата с таткото се дразнят. Съпругът ми дори смята, че ревнувам, като ги гледам колко са весели...”
Изходът. Преди всичко избягвайте да коментирате пред детето различното си мнение за тези любими и за двете страни вечерни занимания. Не се изкушавайте и да повишавате тон, да обяснявате, че таткото е виновен за забавянето на съня на момчето. Подобно поведение ще даде на момчето ви хитър коз – мама и татко се карат, а това означава, че мога още малко да отложа заспиването...
Когато с мъжа си насаме обсъждате ситуацията, постарайте се да сте принципна, а не кавгаджийка. Проявявайте толерантност към таткото – и той иска да е повече време с детето ви, но по обективни причини рядко има възможност. Настоявайте обаче заиграването преди сън да е само изключение, а не обичайна практика. След това се уверете, че няма разминаване със съпруга ви по отношение на часа за лягане. Запознавайте го с някои съвременни правила в детския режим.

Строги, но справедливи
“Аз съм по-либерална. Смятам, че има ситуации, когато е добре и да отстъпваме на детето си. Съпругът ми обаче е категорично против. Той държи, щом каже “не”, да няма друго мнение. Случва се да изразя на глас несъгласието си и тогава у дома настъпва “земетресение”.
Изходът. Наложете си да не изказвате мнението си поне по време на случката. Когато сте само двамата с таткото, споделете с него с какво не сте съгласна. Ако той не се е държал грубо, не го критикувайте. Когато постоянно демонстрирате отрицателното си отношение към неговата твърда позиция, сривате авторитета му на баща. Детето бързо ще усети, че в живота около него няма хармония.

Въпрос на гледна точка
“Таткото не може да гледа спокойно как двегодишната ни дъщеря бърка в чинията си с пръсти и след това около нея всичко е изцапано. Обвинява ме, че не съм достатъчно строга и не я уча да се храни прилично и чисто...”
Изходът. Почти смешно е бащата да иска от дете на тази възраст да се храни по всички правила на етикета. Много важно обаче е и двамата родители да са последователни, но и по-толерантни към детето. Внушавайте тактично на съпруга си, че не е възможно двегодишно дете да се държи на масата като 5-годишно. Стимулирайте момиченцето да ви помага, когато почиствате след неговите “подвизи”. Така ще му давате нагледни уроци, че това, което прави, е беля и трябва по-бързо да се откаже от този стил...
Не оневинявайте и напълно детето си, но убедете таткото, че и на вас не ви харесва след всяко ядене да отделяте доста време за почистване. Разбира се, напомнете му, че това е нещо нормално за децата на тази възраст и с времето детето ще го превъзмогне.
Да се възпитава дете е доста сложно и деликатно и в никакъв случай не е процес, който може да се поеме само от единия родител. Подгответе се, че няма да ви е лесно и че едва ли винаги с таткото ще сте единни и ще вървите в правилната посока. Оптимистичното е, че колкото и да се различават възпитателните ви методи, водещи са любовта към детето и общата ви мотивация – желанието да му дадете добро възпитание.

Мария Попова
психолог