Нормално е да се стремите да осигурявате най-добри условия за своето малко съкровище. Помислете обаче дали прекалено много не му угаждате и дали то не прекалява с желанията си? Умеете ли да поставяте граници?

Почти банален сюжет
Майка и момиченце на около 3 години се качват в трамвая. Майката веднага се впуска да осигури място на детето си, разбутва околните и след като госпожицата сяда, мама й подава да хапне бананче. Момиченцето изяжда бананчето, хвърля със замах кората му на пода и започва да хленчи, защото лелята от отсрещната седалка мило й прави забележка… Майката успокоява детето си и лаконично му обяснява, че има и “хора, които не обичат деца” и т.н. Една от пътничките се опитва да замаже създалата се ситуация, но майката на момиченцето се нахвърля и върху нея с укорите, че “все ще се намерят такива, които са на всяка манджа мерудия…”

Угаждане на всяка цена?
Всяка майка иска най-доброто за детето си, но често се стига до разглезване, което води до дълготрайни вредни последствия. Момиченцето от трамвая още от невръстна възраст добре манипулира майка си, която като тигрица се хвърля да го защитава дори от нереални врагове. Прекалено много и скъпи играчки, неограничено количество лакомства, по-късно компютър, марково облекло – скоро детето приема, че напълно естествено е да притежава всичко, което пожелае. Но... апетитът идва с яденето – малкият галеник на съдбата никога не е доволен, иска още и още... Не по-пагубно е и емоционалното разглезване на детето. В примера от трамвая вместо да наложи граници в поведението на дъщеря си, майката я оставя да тормози околните, за да не я ограничава или за да избегне разправията. Във всеки случай тя иска на всяка цена да му угоди.

Вашето детство не е добър ориентир
Родители, които глезят детето си, в стремежа да са добри често са склонни да поставят собствените си желания, цели и копнежи в основата на възпитанието. За да му спестят отрицателния опит от своето детство, мама и татко предпазват отрочето си от всички неприятности и се мъчат да отстранят слабостите му по най-грешния път – само с “кадифена ръкавица”. По този начин, изхождайки от своя житейски опит, възрастните не опознават действителните потребности на детето си.

Живот по правила
Малкият човек се нуждае преди всичко от правила, които е длъжен да спазва. Добре е да знае, че и днес няма да му се разреши забраненото вчера. Това съвсем не е авторитарно възпитание. По природа детето е индивидуалист, който има безгранични претенции към свободата си. То расте и научава много. Вашата задача е да му помогнете, като му покажете кое е позволено и кое не, да определите границите пред него и да му говорите ясно, разбираемо, но и категорично. Едно важно правило: отрано изяснете на детето, че не може да има всичко и да настоява за това.
Не прекъсвайте веднага телефонния си разговор, ако вашето дете поиска да яде, да пие или просто хленчи, защото му е скучно. Не му купувайте при всяко пазаруване шоколадово яйце или друго лакомство. Големите подаръци оставяйте само за рождения ден или за Коледа.

Тренирайте неговата борбеност
Отрано научете детето, че всяка победа се постига с усилие. Ако расте в блажено безделие, рано или късно ще се сблъска с действителността, в която трудно ще оцелява с егоистичната си нагласа и леност. Това, разбира се, не означава, че не е позволено и малко да поглезвате рожбата си. Важна обаче е мярката – обичта е задължителна, но постоянните “сервитьорски поклони” около детето ще объркат представите му за живота.

Не го правете център на вселената
Вашата малка дъщеричка е злояда, но въпреки уверенията на лекаря, че няма основания за безпокойство, се чудите какво меню да й предложите, за да го хареса. Не пестите възторга си, ако тя хапне дори съвсем малко от приготвеното с толкова труд ястие. Момиченцето вече се е убедило, че винаги става център на вниманието ви, щом капризничи при храненето. Постарайте се да излезете от този лабиринт – покажете на детето си, че го обичате, но ви е безразлично дали ще яде, или не. Няма здраво дете, загинало от глад при пълна чиния. И вашето ще преживее този период.
Колкото по-рано осъзнаете, че прекалявате със задоволяването на капризите на детето, толкова по-добре. Първите години са особено важни и ако тогава не озаптите претенциите на малкото човече, по-късно ще е по-трудно.

И пораженията са полезни
Погрешно е детето да се предпазва от всяка неприятност. То непрекъснато заяква физически и психически и не остава слабо и безпомощно, каквото е било като новородено. Колкото повече расте, толкова повече трябва да свиква и с разочарованията. Ако още отрано му позволявате самостоятелно да се пребори например за кофичката на детската площадка, ще му правите му добра услуга. Защото въпреки вашето желание светът едва ли ще стане по-добър, отколкото е. Пораженията са част от живота и до този извод трябва да стигне и детето ви. Улеснете го!