Беше великолепен ден – слънчев и без нито едно облаче на хоризонта, когато моята 3 ½ -годишна дъщеря погледна навън и каза: “Не искам да ходим в парка, ще вали!” Седмица по-късно тя не можеше да прикрие радостта си от предстоящия ден. Рано сутринта без видима причина тичаше из кухнята като фурия и крещеше: “Обичам всичко, мамо!” Ако можех да предвидя настроенията й, щях да стана милионерка. Чудя се дали дъщеря ми ще е от хората, които винаги виждат чашата наполовина празна, очаквайки дъждовния ден през целия си живот. Или пък ще е тигър – момиче, което преодолява разочарованията и се извисява над тях и нейната чаша винаги ще е наполовина пълна?


Аз бях момичето с наполовина празната чаша – вечният песимист, и често собствена ми майка трябваше да ми напомня: “Усмихвай се!” Когато за първи път видях същия негативизъм в очите на собственото си дете, силно се притесних. Мразя да го виждам тъжно и разстроено без причина.

Като се върна назад във времето, се оказва, че собствената ми майка е била права – оптимизмът е хубаво нещо. Позитивните хора са по-здрави и определено по-щастливи. Проучванията показват, че те се представят по-добре в училище и на работа, по-рядко ги сполетяват нещастия, всеки успех ги изтласква все по-нависоко. Но само усмивката на лицето не може да направи един човек оптимист. Ще ви предложа стратегия, чрез която може да отгледате дете, радващо се на живота.

Работете заедно над проблема
Как може да върнете усмивката на лицето на плачещото си дете, когато всичко му изглежда черно? Бъдете винаги до него, заедно решавайте проблемите. Когато Емил – 3-годишният син на Валентина, се страхувал да излезе сам на двора пред къщата им, тя го хванала за ръка и няколко пъти влизали и излизали, докато той не се почувствал достатъчно смел. Сега, когато излиза без проблем, тя просто го пита: “Не е ли забавно – вече си пораснал?”


Не оставяйте детето да се бори само с проблемите си. Помагайте му – със съвет или направо му покажете как става. След като се почувства достатъчно уверено, оставете го да се справи само, но го наблюдавайте.

Нова гледна точка
Показвайте на детето решението в перспектива. Вероника Пеева, майка на 3 дъщери, е истинска гадателка – тя винаги напомня на децата си, че бъдещето може да е по-хубаво от настоящето и никой не знае какво го очаква на следващия ъгъл. “Когато най-малката се оплакваше, че денят й е гаден, защото другите не искат да играят с нея, просто й казвах, че може би вечерта ще е прекрасна, защото татко й ще донесе нещо хубаво”, споделя опита си Вероника.

Играйте игри
Игрите са чудесен начин за възпитание. Измислете занимания, чрез които да развеселявате детето, когато е най-тъжно. В случаите, когато малчуганът проявява своя песимизъм, сменяйте темата. Питайте го за нещо смешно, което сте видели напоследък, или за някоя забавна книжка, която сте му прочели.

Покажете му най-доброто
Всеки родител трябва да познава добре характера на детето си. Малчуганите, които имат пълната подкрепа на родителите си, растат по-щастливи и уверени в себе си. Открийте най-силните страни на вашето дете и се опитайте да ги развивате, това ще му дава увереността и сигурността, от които се нуждае.

Поиграйте си на детектив
Когато изведнъж в продължение на няколко дни жизнерадостното ви дете е мрачно и плаче, това не означава, че непременно е болно или не е спало добре. Разберете дали не е преживяло някакъв неуспех, опитвайки нещо ново – да направи само количка или пък да ви нарисува красива картина и това да е развалило настроението му. За по-борбените натури един провал не е проблем, но за по-слабите такава случка е пълна катастрофа.

Бъдете позитивна
Ако искате детето ви да е оптимист, преди всичко погледнете себе си. Винаги когато говорите с малчугана, представяйте ситуацията от най-положителната страна. Друг добър ход е да споделяте естествения детски ентусиазъм на малчугана. Оставете се той да ви зарази, дори и да става въпрос за драскане с пастели или за приспиване на куклите.
Само ако родителите са оптимисти, децата им ще се научат как да се наслаждават на живота. Когато дъщеря ми плака, че не иска да отиде на рождения ден на приятелката си, тъй като няма да е у тях, й казах, че със сигурност пак ще е забавно, защото ще е с другарчетата си. Тя ме попита: “Така ли?” Отвърнах й: “Да, защото ще има сладолед и торта.” Дъщеря ми тръгна с усмивка. Колкото повече момичето ми расте, толкова повече забелязвам, че в нея се борят песимистът и оптимистът. Тя е песимист за новите неща, които я плашат или с които вече се е сблъсквала преди и е имала лоши преживявания. Но същевременно светът непрекъснато я изненадва и тя се забавлява, като открива цветовете, рисувайки безкрайни драсканици или смеейки се на пеперудите. Чувствам се спокойна, защото мисля, че дъщеря ми ще намери много неща, чрез които да се наслаждава на живота. Преди да стане тийнейджър, разбира се, и преди да дойдат “истинските проблеми”...