Заедно с децата се родиха и съмненията във възможностите ми. Никога преди това не съм се питала толкова често дали поне донякъде действам правилно. Никак не съм сигурна, че съм добра майка. Пред очите си виждам разни ситуации, когато съм излизала от кожата си. Ето един от натрапчивите примери. Веднъж заварих двете си отрочета (на шест и на три години) да размазват неизтриваемото ми червило по новите плочки в банята. Първо ги напердаших, после ги накарах да търкат белите фуги с четки за зъби, докато капнат от плач и умора… Тогава реших


да се посъветвам с психотерапевт
Първата реакция на лекарката беше смях! Успокоих се, че сигурно не съм наранила толкова силно душите на децата си.

След като разказах и други примери за избухване пред децата, психотерапевтката ме успокои, че все пак не попадам в категорията на самодоволните тирани, щом имам съмнения дали постъпвам правилно. Но аз искам не само да не съм тиранин, а и да съм добра и разбираща майка, която успява да показва правилния път на децата си, без да ги наранява. На това лекарката отговори, че съм такава, каквато съм и че децата не ни правят автоматично по-добри. С усилия и с поставянето на малки цели може да се постигне много. Ето какво ме посъветва лекарката:

  • Анализирайте чувствата си след избухване. Каква беше причината? Само конкретната ситуация? Или чашата вече беше препълнена и детето само добави последната капка?
  • В стресова ситуация използвайте едно много ефикасно средство. Когато гневът Ви връхлети, стегнете здраво мускулите на седалището. Това действа по-бързо от всяко успокоително и отрезвява бързо.
  • Записвайте причините за избухванията си. Много е полезно – нищожните поводи се открояват. Дори само мисълта за документиране на случката притъпява силата на гнева.
  • Вслушвайте се в критиката на заобикалящите Ви. Не се поддавайте на изкушението да слушате само онези, които често избухват и одобряват това като вид самозащита. Често хора без деца или с вече отгледани деца са особено добри съветници поради отдалечеността им от родителското всекидневие. Тези съвети не са за пренебрегване. Те навеждат и на мисълта, че обичта към децата е без всякакви ограничения. Децата са в състояние да изкарат майка си от кожата по-силно, отколкото това би се удало даже на партньора. Малките у дома са част от родителите, които чрез тях изживяват повторно собственото си детство. Особено лесно се стига до загубата на самоконтрол, когато заради подобни постъпки днешните родители са били наказвани като деца. Изглежда, това, което ни кара да крещим, е гневът от собственото ни детство. Този гняв избухва, без да се съобразява с порасналия ни разум.

    А как да се сдобрим по-лесно с децата? Има толкова много варианти: като приготвим заедно сладкиш или излезем на разходка, или поиграем на “Черен Петър”, или… Опитайте, и то без отлагане!