Представяме ви 4-те най-често срещани типа родители и съответно 4 напълно различни представи за идеалното родителство... 



Всички родители си приличат по отговорностите си, но всеки родител ги разбира по своему, можем да перифразираме мисълта на Толстой за семейството. Философията за света и стилът на живот на бъдещите родители се отразяват на възпитателния подход, прилаган към детето. Дали те ще се опитат максимално да адаптират живота на бебето си към ритъма, който са имали, преди да станат мама и татко, или изцяло ще подчинят ежедневието си на малкото същество? 


Непукистите

Мото:„Да имаш дете е най-естественото нещо на света.”
Стратегия за оцеляване: Животът с дете не значи отричане от самия себе си. 
Основен принцип във възпитанието: Да запазваш спокойствие във всяка ситуация.
След 30 години детето им ще каже за тях: „Рядко виждах родителите си изнервени. Вкъщи никога не е било скучно.”

Удивително е по какъв начин родителите непукисти посрещат новината, че ще имат бебе – с желязно спокойствие и без капчица паника. „Да отгледаш и възпиташ дете не е голяма философия”, казват те.


За тях курсовете за родители са напълно ненужни – истинските предизвикателства ги предлага реалният живот.

Тези родители не се притесняват да поведат 6-месечното си бебе на дълго пътешествие или да го вземат на концерт на любимата си група. За тях е съвсем нормално в някои дни следобедният сън да отпадне, а вечерното лягане да се отложи за след 21 ч. „Сънят се наваксва”, махват с ръка непукистите и отказват да робуват на строгия режим.

Плюсовете: Този подход се отразява благотворно на адаптацията на бебето към предизвикателствата на околния свят. В по-късна възраст детето лесно ще се приспособява към различни социални и битови условия и устойчивостта му към стресове ще е по-голяма.
Минусите: Не всички бебета обаче реагират гъвкаво, когато режимът им се нарушава. По-чувствителните лесно се стресират и стават по-нервни. Затова задължително е родителите да се съобразяват с индивидуалността на детето и да спазват например точни часове за хранене.

Експертите

Мото: „Първите седем години са най-важният период, определящ цялостното развитие на личността.”
Стратегия за оцеляване: Информираността облекчава живота на родителя.
Основен принцип във възпитанието: Никога не забравяй, че всяка твоя дума и постъпка се отразяват на детето ти.
След 30 години детето им ще каже за тях: „Родителите ми се отнасяха към мен като към голям човек. Винаги са се интересували от чувствата ми и са зачитали решенията ми.”

“Експертите” искат още от самото начало „добре да си опекат работата” като родители, така че някой ден да имат пълното основание да се гордеят с резултата. Майката и бащата „експерти” приемат със страхопочитание мисията „Родителство”. Готови са да инвестират много в образователни курсове и в купища литература. Те педантично изпълняват съветите на педагози и педиатри: възможно най-малко телевизия до третата година на детето, никаква захар през първата му година и т.н.

Със снизходително презрение „експертите” отминават съветите на лели и свекърви. Без колебания хвърлят зад борда стари суеверия, особено щом не са вписани в най-новите издания на педиатричните и педагогическите наръчници.

Плюсовете: Тези родители са прекрасно информирани за всеки етап от развитието на детето. Те са строги, когато е необходимо, но никога не забравят да отделят специално време и за гушкане и забавления с детето. Личният им пример и вниманието към детайлите във възпитанието помагат на детето да стане силна личност.
Минусите: Често зад цялата тази подкованост с информация се крие несигурност. Когато режимът на бебето се наруши, родителите „експерти” изпадат в панически стрес. Липсва им смелост да се вслушват в интуицията си. В стремежа си да са перфектните родители те често подменят спонтанните си реакции и забравят преди всичко да бъдат себе си.  

Не е толкова страшно, ако се случи мама да повиши глас или да закъснее за вечерното лягане на малчугана, защото й е забавно на някой купон.  Детето интуитивно усеща всяко стаено напрежение, затова понякога по-бурното изливане на емоциите може да бъде здравословно за цялото семейство.

Педантите

Мото: „Редът и правилата правят живота по-лесен.”
Стратегия за оцеляване: Дисциплината и ежедневният режим са на първо място. 
Основен принцип във възпитанието: Спазването на ясни правила.
След 30 години детето им ще каже за тях: „Моите родители ме подготвиха за предизвикателствата на живота.”

„Всички беди в обществото ни се дължат на това, че никой не спазва правилата” – с възмущение биха обобщили родителите от типа „праволинейни”. Затова те са решени да възпитават у детето чувство на ред и навици, които да са му от полза по-късно в живота. Тези майки и бащи бързо забелязват, че още на 3–4 месеца бебето с лекота възприема процесите, които се повтарят в определен ритъм.
 
Плюсовете: Стриктното спазване на режим е облекчение и за самите родители. Така те спокойно могат да планират ежедневието си и да не се чувстват хамстери, качени на безспирно въртящо се колело.
Обикновено децата на праволинейните родители уважават авторитетите в живота си и умеят да поемат отговорност. 
Минусите: По принцип „праволинейните” родители не умеят да са гъвкави и да възприемат факта, че се случва правилата да се променят от самото дете. Понякога то има нужда само от половин час следобеден сън, а друг път – да си дремне по-дълго. Тези родители са способни до пълно изтощение да тикат лъжицата с пюре към „непробиваемата крепост”, каквато се оказва устата на малчугана. А той по принцип не е злояд, но просто не е огладнял в „уречената минута”. Подобни сцени изострят нервите и стават източник на напрежение за цялото семейство.

Интуитивните
Мото: „Да бъдеш родител е естествен инстинкт.”
Стратегия за оцеляване: Да следват вродените бебешки инстинкти и потребности.
Основен принцип във възпитанието: Детето само дава сигнали за нуждите си, но задължение на родителя е да се вслушва в тях.
След 30 години детето им ще каже за тях: „Имам силна емоционална връзка с родителите си. От детството ми до днес те са моите най-добри приятели.”

Интуитивните родители са убедени, че потребностите на едно бебе не са се променили през хилядолетията. Според тях съвременният родител сам си усложнява живота с болезнен перфекционизъм, вместо да се вслушва в интуицията си.

Интуитивните родители винаги откликват на бебешкия плач, защото са убедени, че малкото същество никога не плаче без причина. Те разрешават на децата си да спят гушнати до тях в семейното легло, и с нежност успокояват всеки детски страх. В дома на интуитивните родители репликите „Не може!” или „Недей!” са рядкост. Според философията им не е нужно майката да полага усилия да отбива кърмачето – то само ще й даде сигнал, когато поиска да спре да суче.

Плюсовете: Според проучванията на педагози бебетата, отглеждани в такава среда, плачат по-малко от връстниците си. Те порастват като свободни личности, които никога не крият онова, което ги терзае.
Минусите: Обикновено тези родители искат да виждат малчугана непрестанно усмихнат. Все пак не трябва да забравят, че малките разочарования също са полезни уроци за едно дете.

В презрението си към възпитанието чрез забрани тези родители често прекаляват, следвайки принципа на пълната свобода. Добре е да не забравят, че все пак от полза е за детето да зачита авторитетите и правилата.

"9 месеца"