Как родителите се справят с трудната граница между либералното отношение и принципността? Прочетете какво мисли експертът по социална педагогика Нора Христова.

Каква доза непукизъм е добра за родителите и за децата?
Зависи какво се разбира под това. Майка, която не закрепва добре детето си в колата, не е спокойна, а е небрежна. Този родител, който гледа настрани, когато на детската площадка детето му удря други деца, не е спокоен, а по-скоро е безразсъден.

Искате да кажете, че добрият модел не означава да се бездейства?
Да – спокойствие при възпитанието означава голяма активност. Вземете за пример майка, която иска детето й да мие зъбите си. Тя многократно му е обяснявала колко важно е това. То обаче не обича да го прави и майката десет пъти го вика и му напомня, докато накрая става скандал.

Как би изглеждал добрият подход?
След третото напомняне би трябвало майката да влезе при детето, да го погледне в очите и спокойно да го помоли да измие зъбите си – в стадия, когато нещата не са стигнали до избухване и когато все още има място за шега или за малка игра (кой ще стигне по-бързо до банята – аз или ти...?).

Подходящо ли е например да се прояви либерализъм – по изключение и този ден детето да не си мие зъбите?
Изключенията са допустими, ако има ясна линия на поведение. В този случай обаче проблемът с миенето на зъбите ще се появи отново на другия ден. А тогава как ще постъпите?

Да се запазва спокойствие и същевременно родителят да е принципен е доста трудно...
Да, защото е нужно той самият да се познава добре и да действа, предвиждайки евентуалната ответна реакция. Това означава да може да определя и приоритетите.
А спокоен може да е само този, който е наясно с ценностната си система. Който може да отговори на въпроса кое за него е важно в живота. Дали наложените отвън принципи, например възприетите от собствените родители, които отдавна са изгубили значението си и чието спазване изисква ненужна енергия.

Имате предвид въпроси като този дали по-важно е перфектното поддържане на домакинството, или играта заедно с детето?
Нещо подобно. Мисля си и за случаите, които съм срещала в практиката си с тежко болни деца. Виждала съм как след първия шок родителите пренастройват ценностната си система. Болестта на децата им ги е накарала да видят много неща в напълно нова светлина. Никой от тези родители повече не се вълнува от изцапания кухненски под или от някоя пакост на детето си. При повечето тази нагласа се запазва и след оздравяването на децата им.

Рецепти за успокоение
Хладнокръвието е вид поведение, което си заслужава да се тренира продължително време. Тъй като до усвояването му нивото на адреналина често е много високо, добре е да имате предвид няколко съвета.
 Изразходвайте гнева си, за да не усложнявате отношенията си с детето. Качвайте се и слизайте тичешком по стълбите, клякайте 30 пъти, боксирайте 50 пъти възглавницата!
 Не чупете съдове! За да се разтоварвате от гнева, има по-евтини трикове – изпразвайте шумно кубчетата лед от формичките в умивалника, затръшвайте вратите, чупете дървените готварски лъжици.
Постарайте се да не чувате плача на тригодишното си
отроче или разправиите на близначките – пуснете си диск с хубава музика и наденете за ¼ час слушалките!