Много родители понякога изпадат в неудобно положение поради неочаквано направено изявление от тяхното малко дете за друг човек. Обикновено то най-безцеремонно обявява критичното си мнение за външните данни на някой чичо, леля, баба... Прави го на всеослушание, ненадейно – в кафенето, на гости, в автобуса... т.е. където има и други непознати хора. Майката на този прекалено откровен малчуган потъва от срам (“Идваше ми да се скрия под масата...”), чуди се как да замаже ефекта от този гаф.


Два примера. Теди посещава чуждоезикова детска градина. Езикът, на който се преподава, не се изучава така масово. С родителите си е в ресторант на морето. Момиченцето се оглежда и ослушва любопитно и му става много интересно, когато чува, че на съседна маса мъж и жена разговарят на познатия й чужд език. Те критично коментират останалите посетители и персонала. Почувствала се горда, че разбира езика им, Теди преразказва на висок глас техните коментарии. Чужденците сконфузено разбират, че са разкрити. Родителите на малката “преводачка” също са не по-малко смутени от тях.

Мартин остро възразява на майка си, че жената, на която тя го моли да отстъпи място в тролея, не е баба, а дядо. “Виж, че има съвсем малко косичка на главата...” Съвсем очевидно  било, че възрастната жена е доста оплешивяла. И който не бил забелязал това, се обърнал да види жената...
От гледна точка на възрастните такива откровени констатации са недопустими, защото те могат да наранят всеки. Прието е

да се премълчава,
да се проявява деликатност
Имат ли обаче родителите право да обвиняват детето си за неговата прямота заради спонтанно изречените фрази?
За съвсем малкото дете всяко ново впечатление – особено ако е породено от нещо необичайно, е повод за реакция. Към 2-годишната възраст децата вече могат да разграничават по-различните от добре познатите им явления и факти. У тях се формира представата за норма (забелязват петното на дрехата, повредената играчка и т.н.). Някое фрапиращо качество или по-нестандартно изглеждащ човек привлича за дълго вниманието им. За децата е в реда на нещата да отреагират с думи. Момченце възкликва при вида на съседското новородено бебе: “Колко е грозно – няма коса, няма зъби!”
Малките деца не владеят благоприличието като етикет на поведение (а то често е причина и за обратното – да се правят неискрени комплименти). Те не влагат лошо чувство, а просто са
естествени и искрени
когато гласно обявяват своите впечатления.
Е, вярно е, че понякога тези реакции поставят родителите в неудобно положение. Очаква се, че ако детето ви зададе въпроса “Защо този батко го возят в количка?”, ще трябва да отговорите веднага. Но така, че хем да не наскърбите момчето инвалид, хем да задоволите любопитството на детето си.
Колкото и зле да сте се почувствали в неловката ситуация, не се нахвърляйте веднага върху малчугана с укори, дори със заплахи за наказания. Нали в други случаи, когато той е споделял с вас различни впечатления за хубаво или лошо, вие сте изразявали своето съгласие, дори одобрение. В дадения момент той реагира спонтанно и не е в състояние на прецени дали така е редно, или не е редно.
Какво можете да направите?
Ако нямате възможност да се отдалечите встрани от “невралгичното” място, приближете се до детето и тихичко и кратко му обяснете защо не бива да постъпва така. По-късно на спокойствие по-подробно поговорете с него за конкретния случай.
Много важно е още от най-ранна възраст да насочвате вниманието на малкото дете към различията между хората и заедно да обсъждате голямото разнообразие, което ни заобикаля: животни, растения, цялата природа... В това отношение полезен подход е на детето да му се четат приказки, то да гледа филмчета, да разглежда книжки с картинки. Много по-ефектен ще е резултатът, ако се коментират живите хора и децата от неговото обкръжение. Насочвайте вниманието на малчугана към това колко много те се различават. Има високи и ниски, дебели и слаби, с тъмни или със светли очи, коси, кожа... Някои хора са много болни и стари – те нямат сили да ходят, ръцете им треперят, трябва по-често да сядат и да си почиват... Можете да дадете пример с някоя ваша близка роднина, която вие обичате. Поговорете с детето колко ще й е мъчно, ако се говори за нейния недъг или пък някой й се присмива. По-голямото дете лесно разбира, ако предварително го подготвите – когато види нещо, което силно го е озадачило, да не го коментира пред човека, а да го обсъди само с вас.
Установено е, че началото на способността добре да се разпознават различията е към 2-годишната възраст. На 5 години детето си е изработило поведение към тях, а на 9 то вече е утвърдило своя начин на отношение и реагиране. Запомнете това!
От какво зависят детските реакции и какво им влияе? Особено важна е
ролята на родителите
Деца, които са обичани, стимулирани и приемани у дома такива, каквито са, имат добро самочувствие. Те се отнасят по-толерантно към различните. Когато пред тях се подчертават сходствата между хората, независимо от външност, етнос, имат ли проблеми или не – всички обичат и се натъжават от едни и същи неща, – тези деца ще са по-деликатни към другите. Защото болното от детска церебрална парализа дете също като вашето дете се радва на приятелчета, гости, разходки и подаръци...

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог