Темата не е за насилването от страна на родителите, зад което се крие преднамерено жестоко отношение към детето. Става дума за вид подход, който се диктува от най-добронамерени чувства. Насила детето се заставя да прави нещо, което се смята, че е полезно за него, или пък родителите искат колкото може по-бързо то да овладее някакво умение.


Ето няколко типични ситуации.

Много деца се хранят насила
Близките им отстояват твърдата позиция, че задължително трябва да се изяде точно определено количество или пък именно този вид храна. Малкото човече пък отговаря със съпротива – обръща глава, плюе, напъва се да повърне, отблъсква чинията... От своя страна родителите стават все по-упорити и изобретателни. Например дядото води внучето близо до морските вълни и точно на това “подходящо” място насила му натиква попарата в устата. Друг вариант: всички у дома са свалили часовниците си пред Принца, добавен е и будилникът. Галеникът ги подхвърля, разтърсва, удря... Докато се забавлява така, междувременно е и нахранен. Близките въздъхват с облекчение – всичко е изядено!


По въпроса за злоядите деца мнението на педиатрите е единно: създавайте определени интервали между храненията (плюс или минус половин час не е фатален пропуск), а детето само ще определи колко да изяде. Ако то категорично отказва, пропуснете едно, дори две яденета, но през това време не му давайте чипс, бонбони...
За поддържане на интереса и апетита се препоръчва масата да е естетично подредена – с хубава покривка (не мушама!), привлекателни чаши и чинийки. Добре е и детето да участва в подреждането й. Не разчитайте на разни атракции – книжки, телевизор и пр. Това само отвлича вниманието от храната и не усилва апетита, а по-скоро обратното.

Понякога и гърнето става “палач”
Някои родители много рано настояват детето волево да регулира физиологичните си нужди, без то още да е готово за това. Вероятно този натиск се поражда поради сравнения с уменията на други деца. До края на първата година детето рефлекторно освобождава пикочния мехур и червата си. Ако след като се научи да седи, в определени часове се поставя на гърне, то ще си създаде рефлекс и неусетно ще осъзнае необходимостта предварително да подава сигнал.
В случай че детето отказва да седи на гърнето, не бива да го насилвате, защото тогава то трайно ще се съпротивлява срещу този навик. А дори да е разбрало, че трябва да върши физиологичните си нужди в гърнето, не го оставяйте да седи върху него прекалено дълго. Чрез такъв подход може да се стимулира появата на запек. За да се сближи детето с гърнето, се иска време и търпение от ваша страна. При неуспех в никакъв случай не упреквайте малкия човек и не го засрамвайте. Волевият контрол на физиологичните нужди през деня се овладява в широки индивидуални граници и обикновено резултатът се постига до 2 ½–3-годишната възраст. Понякога се случва детето пак да се изпусне – когато е болно, преживяло е психичен стрес или се е заиграло. През последните години обаче се забелязва друга тенденция – някои родители не бързат да премахнат пелените за еднократна употреба, защото така им е по-лесно.

Бърза “грамотност”
Друга грешка, характерна за прекалено амбициозните родители, е стремежът преждевременно да научат детето си да брои механично и да познава буквите. Води ги желанието то да изпревари връстниците си, да знае и да може много още от най-ранна възраст. Мама и татко хвърлят усилия да обучават 2–3-годишното дете. Вярно е, че на тази възраст със своята добра памет един малчуган без особена трудност може да наизусти поредицата числа от 1 до 10. Но дали ще може да отброи 6 бонбончета например?! Всъщност за него буквите са само едни картинни изображения – то още не може да осъзнае тяхното предназначение.
А какво стимулират компютърните игри през ранното детство, разбираме вече много добре. Наскоро малко момченце, постоянно ангажирано с такива занимания, настройващи го войнствено, обяви: “Аз искам да стана терорист!” В същото време него още го хранят и обличат мама и баба...
Могат да се посочат и други илюстрации за пришпорване на малките деца. Например някое дете доста закъснява с проговарянето на родния си български език.
Без да расте в двуезично семейство, отрано го заставят да изучава английски език. Пред лекаря се представя една противоречива ситуация – родителите са довели детето, защото са разтревожени, че то още не може да говори добре. Но едновременно с това упорито го насърчават да говори на чуждия език. Настояват да каже английските думи, които знае: “йес”, “гуд бай”...
Всяко дете има право да си изработи механизми на защита и съпротива, ако го заставят насила на овладее нещо, за което още не е съзряло. То представлява неповторим индивид, който с времето ще развива своите позитивни заложби. От вас, родителите, се иска да ги откриете и търпеливо да ги стимулирате. Откажете се ревниво да следите успехите на другите деца и да искате от своето дете невъзможното.