Детският мозък функционира най-добре, когато не всичко върви по план. Според психолозите човек се учи от грешките си само, когато не се страхува да ги допуска. Това означава преди всичко да се запазва спокойствие. С други думи, призив и към родителите е да не се намесват, когато 10-месечното им дете се опитва да достигне масата и при това непрекъснато пада на опакованото си в дебелата пелена дупе. Да се сдържат, когато тригодишното им дете заеква и да не го поправят непрекъснато.
Подобно сдържано поведение трудно се удава на родителите. Много от тях са склонни да гледат на грешките като на нещо вредно, което трябва незабавно да се отстрани.
Някогашните учители и родители са били далеч от запазването на самообладание. Те са смятали, че детето се учи най-добре, когато е хвалено за добро поведение и наказвано за грешките си.
Днес е известно, че идващата отвън мотивация е далеч по-неефективна от вътрешната. Особено след откриването на все повече информация за т.нар. система за възнаграждаване в мозъка. При определени ситуации на заучаване тази система отделя присъщи на организма опиати, които пораждат приятни емоции. Това става винаги, когато детето успява да преодолее някое малко препятствие. Когато например при 25-ия опит детето нареди пъзела или прибави някоя нова дума към речника си, то е много доволно и така се повишава стимулът му към учене.
Детето разбира, че има нещо за откриване и се оставя да бъде увлечено от въодушевлението. Този процес обаче работи само в атмосфера, в която грешките са разрешени. Децата се нуждаят от родители, които успяват да запазват спокойствие и да се сдържат. Прекалено амбициозните могат само да разрушат вътрешната мотивация на детето.
Диана Недева
психолог
