Известно е, че докато расте, детето се променя. Вие го обичате и много му се радвате. Смятате, че е в реда на нещата да го прегръщате и целувате колкото искате. Така е, докато още е малко бебе. Идва обаче време, когато то започва да се съпротивлява срещу тези любвеобилни посегателства. И на вас ви става неприятно. Вие сте озадачени – защо то прави така? Чувствате се дори засегнати – не сте заслужили такова отношение от любимото си малко същество!

То се стреми към независимост
Не му се сърдете, че отхвърля ласките ви! Това не е персонално лошо отношение към вас. Детето брани своето право на лична физическа неприкосновеност, защото у него постепенно се утвърждава чувството за независимост.


Тази автономия започва да набира скорост през втората година. То хем не може да прави много неща само, хем отхвърля вашата помощ. Но това съвсем не означава, че скъпото ви дете няма повече нужда от вашите грижи и любов или че ви обича по-малко. Просто се налага да приемете новите му нагласи и да промените външния израз на чувствата си към него.
Постарайте се да овладявате честите изблици за целувки и прегръдки, след като вече сте разбрали, че на детето ви това не винаги му харесва. Научете се да разпознавате нюансите в неговото настроение – кога е предразположено да приема ласките ви и кога не е.  За по-чувствителните деца, които не са много склонни към физически контакти, са по-подходящи леките, ненатрапчиви и гальовни докосвания, нежното обгръщане на раменцата. В никакъв случай не бива да се прилагат т.нар. мечешки прегръдки.

Има и малчугани, които обичат бурните игри, веселите боричкания. Те доставят удоволствие предимно на активните, жизнерадостни момченца. В определени ситуации обаче децата желаят и приемат гушкането, те копнеят мама и татко да ги прегърнат и целунат. Това  им е много нужно като израз на любов и грижа. Тогава, когато им се доспива и искат да са до тях или когато стават от сън, когато се разболяват или изпитват неразположение и болка, ударили са се и ги боли... страх ги е от медицински процедури и болници, нещо ги плаши и тревожи, тъгуват за родителите, защото те често им липсват. В такива моменти физическата близост им дава успокоение и сила.

“Доброто възпитание”
Има родители, които не само че не са против, но и поощряват малките деца да демонстрират “добро възпитание”, като целуват роднини или приятели, когато се срещат или разделят с тях. Те казват на детето си: “Целуни леля Ани – виж какъв хубав подарък ти е донесла...!” Това настояване донякъде е обяснимо, ако тази леля е близка роднина и детето наистина я познава и обича. В някои случаи тя дори може да се обиди демонстративно, ако не получи изпросената целувка, дори да заплаши, че ще си вземе подаръка обратно.
Детето може да се съпротивлява срещу физическата близост към хора, които са извън семейството. Това може да стане поради различни причини. Например то обича някого и се радва да го види, но се стеснява да даде израз на чувствата си – просто е по-срамежливо. Или ако рядко се среща с този човек, в реда на нещата е да се отнася резервирано към него. В тези два случая детето често се крие зад майка си, дори “се залепва” за нея. Когато мине известен опознавателен период, то може да се отпусне и да стане по-приветливо. При друг вариант на съпротива става дума за негативна нагласа. Обратното – на детето му е приятно гостуването на чуждо място, защото там е интересно и забавно. Но когато го подканят да се сбогува с целувка, то отказва – просто иска да отложи тръгването.
Има и една съвсем естествена причина. Физическият контакт с по-възрастни и стари хора носи неприятно усещане на много малките деца. Никак не е учудващо, че те го отбягват. Едно 4-годишно момиченце направо беше обявило: “Аз няма да целуна тази баба, защото после ще се превърна в старица като нея!” А Яни, 3 ½ год., фантазира, че е Принцът – той ще целуне Принцесата и тя ще се събуди... Баба му го провокира с въпроса: “А няма ли да ме целунеш и мен?” Той й отвръща: “Не! Баби не се целуват. Те не могат да станат принцеси.” Явно приказната сила на целувката много вълнува малките деца. Но лесно можем да си направим и изводи от това...

Опасност от зарази
Много родители обясняват на децата си, че чрез целувките се пренасят зарази и така те могат да се разболеят (“Страх ме е от микробите!”). Опасенията им не са без основания. Все повече се установява разпространение на нови разновидности на многобройните вируси. Лигавиците на детското носле и уста са особено гостоприемни за тях. Не бива да се пренебрегва и опасността от заразяване с херпесна инфекция чрез общуване с болен възрастен.

Действайте тактично
Струва ли си едно малко дете да се заставя да приема насила и дори да отговаря на физическите ласки на възрастните? Всички сме били деца и пазим спомени за не винаги приятни мили жестове на обич от страна на роднини и семейни приятели. Например щипане по бузите: “Какви сладки бузки имаш!”
Добре е да спестявате на детето изтезанието да прегръща и целува хора, които дори не го предразполагат към това. Бихте могли дипломатично да изберете алтернативи. Има и други начини, чрез които то пак може да покаже, че е обичливо и любезно към някого и да изрази топли чувства към него. Просто да помаха с ръка, да даде “въздушна целувка”, да подари своя рисунка или да отправи покана отново за гостуване в дома му.
Кое е най-важното за едно дете? Постоянно да чувства любовта и грижите на своите родители към него, да е сигурно, че те винаги го подкрепят и му дават чувство за сигурност. Това то може да получи и да усети по много начини. Прекомерните ласки не винаги са му от полза. Понякога те са израз на гузна родителска съвест и детето много добре улавя това. А и докато расте, отношението му към бурните изблици на любов от неговите близки се променя. То започва да ги избягва, дори да се срамува от тях, защото укрепва самочувствието му, че вече е голям човек, а не “бебето на мама”...

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог