Санкциите и строгостта са като лекарствата – понякога помагат, често обаче се стига до нежелани странични действия.


Наказанията са най-деликатната тема при възпитанието. Не само шамарите, но и по-леките мерки като строгите думи и лишаването от някои привилегии могат да имат непредсказуеми последици. В някои случаи въздействат, в други – не. Понякога за няколко седмици, друг път само за няколко часа. Това е така, защото причините при всяко дете и при всяка конкретна ситуация са различни. Това, което е правилно и ефикасно при едно дете, в същите условия може да се окаже напълно погрешно при друго. От значение са атмосферата в семейството и натрупаният стрес. Но и "износването" на наказанията. Трудно е да се предвиди дали санкцията ще има, или няма да има ефект. Още по-непредсказуеми са страничните ефекти.

Шамарите унижават децата
Всички наказания изтъкват йерархията в семейните отношения. Особено подчертано е това при телесните наказания. Те показват на малките, че родителите са отгоре, а те са дребосъци, които нямат думата и са длъжни да слушат. И да понасят причинените им с педагогическа цел болки, демонстриращи силата и справедливостта на главните в семейството.

  • Ако биете детето, го правите още по-малко, отколкото е то и без това. Същевременно смачквате сериозно самочувствието му. Това не би могло да е Вашата цел, защото със сигурност искате съкровището ви да стане самостоятелно и уверено във възможностите си, да не превива гръбнак пред силните на деня.
  • Плесниците разрушават доверието между родителите и детето. От една страна, стараете се да му внушите, че го вземате насериозно, а от друга, на бърза ръка замахвате, ако не се подчини на мига.
  • Боят често оставя в детската душа следи за цял живот. Той обезкуражава детето, някои дори се пречупват. Често боят води до отчуждаване на детето от родителите. След шамара детето се настройва бунтарски и става агресивно.

    Отстраняването не е безобидно
    Една предпочитана мярка е отстраняването на детето от останалите за известно време. По този начин то се наказва, ако например е проявило агресия към децата на детската площадка или е ядосвало всички вкъщи.
    В сравнение с боя отстраняването изглежда безобидно, но и то не е лишено от отрицателни ефекти. Особено неприятно е, когато детето е във фазата на ината и нищо не може да го принуди да поседи спокойно настрана дори няколко минути настрана. Тежко ви, ако решите да го успокоите със сила. Очаква ви пълен провал. Упорстващото и тръшкащо се дете ще наблюдава как ставате все по-невъздържани, ще си изпроси някоя и друга плесница и накрая все пак ще се предадете. При следващата подобна ситуация отрочето ви ще се съпротивлява още по-яростно, защото знае, че ще спечели. За препоръчване е в такива случаи да съберете играчките и с детето на ръце да се отправите към къщи – спокойно, но решително.

    За да подейства "конското"
    Да се скарате на детето, също е форма на наказание. С малко повече такт биха могли да се предотвратят нежеланите последици, които и тук не са изключение.

  • Не крещете! Така бързо ще загубите авторитета си. Умереният тон убеждава по-добре.
  • Не обобщавайте! Концентрирайте се само върху актуалната ситуация, без да напомняте за подобни случки в миналото.
  • Предпазвайте се от обиди! Винаги критикувайте постъпката на детето, а не неговата личност! ("Постъпи лошо", а не "Ти си лош!")
  • Спрете навреме! Ако непрекъснато се карате на детето, то скоро ще престане да обръща внимание на забележките Ви.