Експертите по детското развитие са категорични – в пошляпването не само няма нищо възпитателно, но то  показва на мъника, че можеш да се наложиш над по-слабия чрез агресия. България е сред страните, в които


родителят носи наказателна отговорност, ако шамароса детето си. Това е на теория. На практика обаче трябва да признаем, че доста родители днес прибягват до пошляпването.

Благодарим за откровените коментари на нашите читателки, споделени в рубриката Про&Контра в блога на „9 месеца“ (http://blog.9m-bg.com). Ето четири от тях...  

ПРО 

Ани Ефрова, 28 год., управител на кафене, София
Дали може без „пошляпване”? Иска ми се, но за съжаление се случва да прибягвам до това. Майка съм на 4-годишно момченце, което е красиво, умно и талантливо, но понякога и ужасно капризно. Често с него съм се чувствала безпомощна, изнервена и отчаяна. Именно в такива моменти се случва да го шляпна по дупето. И после изпитвам чувство на вина.  Затова се опитвам да избягвам подобни санкции, колкото и да ми е трудно във възпитанието на сина ми. Но си признавам, че днешните деца не са с леки характери, те са презадоволени, противопоставят се на родителите си абсолютно за всичко, а когато се съберат в компания с връстници, стават неуправляеми. Ако не се опитваме да ги възпитаваме и озаптяваме, ще стане още по-зле.


Яна Кабаиванова, 32 год., работи в сферата на приложните занаяти, Лондон
Майка съм на 2-годишно палаво и доста своенравно момченце, което често ме докарва на ръба на нервите, но с много усилия и стискане на зъбите в повечето случаи се овладявам и се възпирам да го шляпна. Мога обаче да кажа, че ми се е случвало да прибягна до шамарче, без въобще да смятам, че има някаква възпитателна стойност. По-скоро това е начин да изкарам своя гняв. Знам, че специалистите твърдят, че при толкова своенравни деца най-ефикасни са говоренето и обясненията. Понякога обаче нямаме време за приказки и искаме с една дума да ни разбират и да ни слушат. Поддържам тезата, че всичко, което е в нормални граници, може би няма чак толкова голяма вреда...


КОНТРА

Светлана Начева, 26 год., инженер, Варна
“Пошляпване” е имало и винаги ще има. Аз обаче съм категорично против и силно се надявам да не се превръщам в онези истерични майки, които виждам по улицата. Вярвам, че всичко зависи от възпитанието в семейството – това включва и поставянето на някои ограничения. Да научим детето да цени труда на родителите си, не да му тикаме всичко наготово, а в следващия момент да се чудим защо то не ни зачита и да прибягваме до „пошляпването“, което според мен озлобява детето, вместо да го направи по-добро.  Напрегнатото ежедневие в България, безработицата и непрестанните лишения изнервят родителите. Нека обаче това не ни е оправдание да „пошляпваме“ децата си...

Десислава Георгиева, 41 год., главен специалист в Столична регионална здравна инспекция, София
Твърдо съм против пошляпването на малките деца и въобще не съм съгласна, че това е средство за възпитание. За съжаление живеем в стресова среда и това се отразява на поведението ни към децата. Крещим, караме се и, разбира се, „пошляпваме“. Резултатът е капризни, зле възпитани деца, които са и агресивни. Честно ви признавам, че след половин час в градинката близо до дома ни се чувствам сякаш съм попаднала в джунглата. Участвам в борба свободен стил и вдигам кръвно. Децата дърпат играчките на сина ми, той взима чужди и всичко това е съпроводено с бутане, удряне и обиди.
 


Следващата спорна тема на Про&Контра е...

„Баща... по майчинство“

Споделете вашата позиция по темата (до 3000 знака) в блога на списание „9 месеца“ (www.9m-bg.com) или я изпратете на имейл [email protected] до 9 септември 2011 г. Към писмото приложете ваша снимка и посочете име, възраст, професия и град.