Различно у дома и навън?

Когато роднини, приятели, съседи и учители казват на родителите, че тяхното дете се държи чудесно навън, отговорът обикновено е: “Това не е възможно – въобще не е вярно!” Защото вкъщи то е съвсем друго. В някои случаи пък детето изглежда затворено и потискано на чуждо място, но всъщност е много жизнерадостно у дома.
Наистина не е изненадващо, че детското поведение се променя в зависимост от това къде е детето и при кого. Родителите констатират този факт, когато го вземат от гостуване на друго място, от детската градина или училището. Щом ги види, то започва да хленчи, вкопчва се в тях, постоянно иска това или онова. И ако искат да разберат дали действително е било добро и послушно, най-вероятно ще получат утвърдителен отговор – да, така е, обаче в тяхно отсъствие, преди те да се появят. Тогава ги обхващат двойнствени чувства: хем са доволни от добрите отзиви, хем са притеснени, че насаме нещата не изглеждат толкова безпроблемни.
Поведението на детето се променя в присъствието на най-близките, защото именно тогава то се освобождава от задръжките си щом усети тяхната близост и присъствие, отприщва угнетяващите го чувства. Възможно е чуждият човек да го е потискал – често това е някой строг педагог или взискателна жена, която го гледа у дома. Но има и друга вероятна паралелна причина. То може би е ядосано на майка си, защото го е оставила на непознати хора, в некомфортно обкръжение. Това е и обяснението на едно често срещано явление – когато ги вземат от детската градина, много малки деца у дома стават нервни и раздразнителни. Някои пък посрещат с радост родителя си и веднага се отдават на игра навън. Например дете на 3 години било преместено от една детска градина в друга, по-близка до дома. Силно стресирано от подхода на новата учителка, то започва да заеква. Само при приближаването на градината, ако отдалеч зърне тази жена в двора, то отказва да влезе. След като му се налага един престой поне от два месеца вкъщи, за да може детето да се успокои и да се подобри речта му, то отново се завръща в старата, макар и не толкова близко до дома детска градина.
Има и друга категория – егоцентрични и разглезени деца, които са объркани от това, че в градината ги няма мама и баба готови да изпълнят всеки техен каприз. Ясно е, че там не се чувстват в свои води, не прекарват така добре, както у дома, където безразборно ги “подсилват” с чипс, шоколад или ги оставят да гледат телевизия по цял ден. Но именно в градината те се научават да се хранят по определен режим, да се самообслужват, да се съобразяват с другите деца и да общуват с тях, като често се налага и да отстъпват. Естествено на този тип деца свободният начин на живот у дома силно им липсва, особено ако са тръгнали на детска градина по-късно – след 5 – 6-годишна възраст. И все пак – когато при Вашата поява детето изглежда неспокойно, започва да хленчи и капризничи, разпитайте учителките или този, който го гледа, как то е прекарало деня включвало ли се е в игрите, общувало ли е с децата или е било тихо и послушно. От това обаче не следва, че обезателно му е било добре. Установите ли, че детето се успокоява във Ваше присъствие и настроението му става по-бодро, поне в началото на трайната дневна раздяла се постарайте да се завръщате или да го вземате малко по-рано, за да завърши неговият ден по приятен и релаксиращ начин.
Нека направим и едно сравнение с възрастните. Те също преживяват нещо подобно. Когато попаднат в среда, която ги сковава или не се чувстват комфортно, са едни, а сред хора, които ги обичат и приемат такива, каквито са, се държат съвсем различно.
Но никой не прекарва живота си на самотен остров. И колкото по-рано детето се научи да се адаптира в различни ситуации, да общува с другите, толкова по-лесно ще се справя, когато навлезе в света на възрастните и самото то стане част от него.