Сигурно искате най-доброто за детето си. Ако научите неговия таен език и се съобразявате с “плановете” му, най-лесно ще можете да му помогнете.


Плачът на бебето е неговият език. Грешка!
Езикът на бебето е тънка като паяжина плетеница от сигнали на ръцете, краката, главата, очите, устните. Плетеница от погледи с широко отворени кръгли или с присвити очи, от треперене на устните, помръдване на нослето, сбръчкване на челото. Език, състоящ се от различни звуци – от тихото “Здравейте, аз още съм тук” до доволната въздишка, когато бебето забелязва, че родителите му също са до него.

Макар и да не са учили този таен език, за кратко време повечето майки го овладяват. Като всички останали езици, и бебешкият може да се развива само когато непрекъснато се използва. Той се усъвършенства, ако родителите са отдадени на бебето, ако му дават свобода да се изявява, да изразява желанията и плановете си.
Да вземем например Поли, която е на 5 месеца. Тя седи на коленете на мама и изпива последните капки мляко от шишето. След това уморено затваря очи и може да помислите, че веднага ще заспи. Майката на Поли седи съвсем тихо, тя знае, че късата дрямка бързо ще отмине. Наистина – само след 2–3 минути Поли отваря широко очи и любопитно се оглежда. От нейния поглед майка й разбира какво търси и й подава празното шише. Поли го хваща с две ръчички, поглежда мама и се усмихва. Това става за първи път. Всеки ден има десетки такива случки с Поли и майка й. Когато следобед я храни нейната баба, се разнася мощен плач – Поли иска отново да държи сама празното шише, но баба й не й позволява. Тя дори не подозира каква крачка напред е направила внучката й същата сутрин.

От най-ранна възраст децата са любознателни и активни имат потребност да задоволяват стремежа си за учене, любопитството си, порива си към откривателство. Това любопитство не може да се утоли с обяснения и показване, а само с възможността детето да придобие собствен опит.
Не е толкова трудно да установите какво вълнува мъничето ви. Достатъчно е да вникнете в неговия безмълвен език, да прочетете какво издават очите, устните, ръцете му, стойката на тялото му. Тогава бързо може да разберете кое привлича интереса му, какво иска да пипне, да разгледа, да помирише, да направи.
Дали обаче днес на бебетата не се гледа твърде сериозно? Нуждаят ли се те наистина от специално внимание?
За отговорите на тези въпроси психолозите се позовават на последните проучвания на мозъка. Днес учените все повече разгадават тайните в развитието на човешкия мозък. В тази сфера особено задълбочено работи изтъкнатият учен проф. Волф Зингер от института Макс Планк във Франкфурт (Германия). При раждането нервната система на човека е незряла, развити са само основните функции за поддържане на жизнените процеси. Излизането на белия свят предизвиква драматичен скок в развитието на мозъка. Сетивните органи вече могат да възприемат сигнали от околния свят. Започва процесът на самоорганизиране на мозъка. Това става при взаимодействието между сигналите от околния свят и гените. Особено важен е изводът на проф. Зингер, че всичко, което въздейства върху сетивните органи на бебето, оказва влияние върху по-нататъшното развитие на мозъка.
Човешкият мозък се състои от милиарди нервни клетки, които в основната си част структурно са изградени до раждането, но в определени области (например в особено важната кора на главния мозък) още не са свързани помежду си. Много връзки се образуват едва след раждането, голяма част от тях скоро се разрушават. През първите години от живота нервните връзки са в непрекъснат процес на преустройство, при което се запазва само около 1/3 от тях (около 15 000 на една клетка). Кои са те, зависи от тяхната активност. Запазват се обаче само връзки, които активно се използват продължително време. Следователно всяко бебе изгражда своя индивидуален, уникален мозък
Още по-интересен е въпросът кои от неизброимите сигнали от околния свят, постоянно влияещи на бебето, участват във формирането на мозъка му. Съществува строга ”цензура”, която в значителна степен изключва случайността. Според проф. Зингер развиващият се мозък не предоставя оптимизирането на връзките си на случайни, непроверени сигнали от околната среда. Той разполага със системи за оценка, които позволяват само на избрани сигнали да влияят върху развитието на сивото вещество, да определят неговата структура и форма на организация.
Следователно мозъкът решава кои сигнали от околната среда ще се оползотворят и кои – не. Способността всичко това да се оцени и да се стигне до решения е заложена генетично.
Кой вид сигнали имат привилегията да участват при формирането на детския мозък?
Според проф. Зингер сетивните сигнали могат да въздействат върху структурното развитие на мозъка само когато са резултат от активно взаимодействие с околния свят, при което инициативата принадлежи на детския организъм. Така ученият стига до извода, че когато детето има възможност да реагира самостоятелно, да решава само, неговият мозък се развива оптимално. Какво означава това за практиката?
Най-голямо значение има вашето съдействие.

  • Никога не забравяйте колко важни са първите години за развитието на детето ви. Начинът, по който се отнасяте с него, оставя отпечатък върху мозъка му и върху бъдещите му възгледи за света, както и върху умението му да се справя със задачите и конфликтите. Бебе, чиито потребности от стимулиране редовно се задоволяват, ще има по-различно структуриран мозък от бебето, на което не се обръща внимание.
  • Опитвайте се да разбирате езика на бебето си. Дори то още да не може да се изразява с думи, може отлично да отгатвате кога то иска нещо от вас. Просто трябва да сте готови да виждате и да чувате какво желае да ви каже то.
  • Как да се намери точната мярка? Има ли нещо като уред, който да показва кога се прекалява и кога нещо не достига? Тази роля изпълнява вашето бебе. То ви казва точно от какво се нуждае, а и кога е задоволено. Вие просто трябва да го наблюдавате и все повече да опознавате неговия свят.
  • Обръщайте сериозно внимание на сигналите, чрез които то иска да ви каже нещо. Може би точно тогава бебето вижда нещо, за което иска да си поговори с вас. Може би желае само да го забележите и мрънка, защото се чувства самотно.
  • Да разговаряте много с бебето, да се опитвате да го разберете и да му показвате, че сте го разбрали, е важно не само за доброто му самочувствие. Това оказва влияние и върху формирането на мозъка му. Според проф. Зингер способността за комуникация на бебето има особено голяма роля за развитието на познавателните функции.
  • Така че, мило мое бебе, какво искаш да ми кажеш? Вече знаеш достатъчно за мозъка си? Добре, тогава можем да си поговорим по-дълго и по-сериозно...