Еднорози? Дракони? Мъж, който слага децата да спят, измива чиниите и подрежда всичко в кухнята, докато вие спокойно си четете списание и си почивате?! Ако първата ви мисъл е: “Не! Това е невъзможно!”, вие сте напълно права. Няма нито еднорози, нито дракони – това са все митове, които не съществуват в реалния живот. Точно както измислените герои от приказките има и редица легенди, в които се разказва за тайната на родителството. Повечето от тях дълбоко са вкоренени в човешкото съзнание и е много трудно да си представите, че са 100% лъжа. Има обаче няколко напълно остарели мита, с които ще ви помогнем да се преборите.

Познавате детето си по-добре от всеки друг
Кой знае по-добре от вас, че детето ви обича банани, но мрази праскови? Обикновено родителите са наясно с темперамента на своя малчуган, кога той е уморен, колко бързо огладнява или се изтощава. Въпреки това майките и татковците са заслепени от любовта, която изпитват, и често не са обективни в преценката си. Учителката в яслата или детегледачката вижда детето в по-различна, по-реална светлина. “Петър беше типично 3-годишно момче. Понякога ме слушаше, понякога вършеше това, което си науми”, разказва Елена Раева от София, майка на двама синове. “Няколко дни след като го заведох в яслата, учителката ми каза, че Петър може би има проблеми със слуха. Започнах да обръщам внимание на действията му и наистина, когато той гледаше телевизия, винаги искаше да увеличим звука, а понякога говореше прекалено високо. Когато го заведохме на преглед, се оказа, че има нарушение на слуха”, обяснява майката. Факт е, че родителите прекарват най-много време с детето си и непрекъснато го наблюдават. Когато обаче малчуганът е на непознато място, той се бори със страховете си и показва непознати черти от характера си. Разбира се, навън няма да се изявяват напълно нови Асен или Мария, но със сигурност ще проявят особености, за които родителите им дори и не са подозирали.

Само вие може да моделирате характера на детето си
Няма съмнение, че обкръжението на всяко дете, близките му, апартаментът, в който живее, отношението към него... играят важна роля в оформянето на неговия характер. Класически пример е осиновеното сираче, изведено от Дома за медико-социални грижи. Заобиколено от любовта и топлината на своите осиновители, то се превръща в усмихнато, всеотдайно човече. Въпреки това последни проучвания доказват, че гените определят около 30–70% от темперамента на човека. “Родих разнояйчни близнаци, но никой няма да повярва, че са братя. Отглеждаме ги по един и същи начин, в един дом, купуваме им еднакви неща, отнасяме се еднакво към тях, но въпреки това те са коренно различни”, разказва Ивайла Захариева, майка на 5-годишни синове.
Родителите могат само да насочват детето в избраната от тях посока. Ако виждате, че малчуганът ви е музикален, купете му пиано, ако е прекалено агресивен, запишете го на карате... Винаги има начин да помогнете на гените.

Колкото повече време прекарвате с него, толкова по-добре
Всяко дете иска да знае, че мама и татко са наблизо и винаги има някой, който да отговори на нуждите му и да се погрижи за него. Малчуганите обаче не са толкова крехки и беззащитни. Те могат да се справят с някои предизвикателства от заобикалящата ги среда и не се нуждаят от непрекъсната опека. Прекаленото внимание може да забави развитието им. Всяко дете може да бъде оставяно само поне за кратко. Повечето родители се притесняват за сигурността на своите потомци и затова денонощно ги пазят. Въпреки това обаче дори и постоянното присъствие на възрастен не гарантира 100%-ова безопасност на мъничето. Учени в Тампа (САЩ) изследвали децата на три групи майки – едните са се върнали на работа 6 месеца след раждането, другите са останали вкъщи, а третите са започнали работа на половин работен ден. Оказало се, че децата, чиито майки работят по половин работен ден, са най-спокойни и щастливи. Разбира се, всяко дете е различно. Някои се развиват най-добре тогава, когато майка им отдава цялото си внимание и грижи. Други пък показват всичките си умения едва в яслата или в детската градина. Няма правило кое е най-подходящо за вашето дете. Всеки родител трябва сам да прецени.

Вие сте най-добрият модел за поведение на детето
Идеалният родител е любещ, отзивчив, готов да помага... Детето трябва само да ви погледне и да пожелае да стане като вас... Дали обаче в действителност е така? Има родители, които постигат това и каквото и да правят, потомците им ги следват като сянка. Те са герои в очите на детето. Въпреки това малчуганите са много чувствителни и забелязват всяка грешка. Дори и една неправилна стъпка от страна на родителя и той ще е свален от пиедестала, на който е издигнат. Ето защо избягвайте да правите дъщеря си или сина си свое умалено копие.

Дължите най-доброто на детето си
Разбира се, всеки иска най-доброто за детето си – да е здраво, на безопасно място и да е обградено с много обич. Уви, това не е достатъчно. Детските магазини са препълнени с какви ли не стоки и предлагат продукти както за новородени, така и за по-големи деца. Трябва само да се огледате, да протегнете ръка и... да отворите портфейла. Всяка година стотици хиляди левове се харчат за какви ли не бебешки принадлежности. Някои от тях изобщо не са нужни на детето. Повечето родители обаче са жертва на мита, че дължат най-доброто на малчугана. Добре е за малко да забравите парите, да си поемете дълбоко дъх и... да помислите от какво наистина се нуждае мъничето. Това не може да се купи в никой магазин – любов, загриженост и приятелство.