Установено е, че 90% от хората в своите дейности ползват като водеща дясната си ръка. Останалите попадат в групата на т.нар. леваци (леворъки), а някои могат да си служат еднакво добре и с двете си ръце. Противоречивото отношение на родители и педагози към децата леваци често води до дискусии.


Предпочитанието към едната или към другата ръка е наследствено предопределено. Ако и при двамата родители водеща е лявата ръка, вероятността детето им да е левак е най-малко 50%. Когато тази особеност е характерна само за майката или за бащата, тази вероятност е по-ниска (20%). Дори и двамата родители да предпочитат дясната си ръка, пак е възможно някое от децата им да се окаже левак – генът идва от някоя от бабите, от лелята или пък от друг близък роднина.

Кога става ясно?
Коя ръка си е “избрало” детето, става ясно в кърмаческата възраст или най-рано до края на първата година. Обърнете внимание как бебето посяга и манипулира с двете си ръце. Важно е да се знае, че ако към 4-ия месец (тогава бебето започва целенасочено да посяга и да хваща предмет) прави впечатление, че детето щади и не ползва едната си ръка, това по-скоро е сигнал за пареза, а съвсем не означава, че още от този период то се очертава като леворъко или десноръко.
Предпочитанието става ясно към 3–4-годишна възраст. И все пак у някои деца чак в началната училищна възраст се наблюдава как при различните дейности те сменят ръцете си. Един важен съвет, нужен за възпитателния подход към тези деца: никога форсирането, насилственото настояване изцяло “да се преобърне” леворъчието не водят нито до по-голяма сръчност, нито до по-високо самочувствие на детето. В близкото минало такива драстични похвати – за отучване от “лошата” ръка – прилагани от възрастните, се срещаха често. Приемете спокойно тази даденост на вашето дете – да е левак. То по естествен начин ще ви подскаже предпочитанията си – в игрите с играчки или в други дейности.

Имат ли предимства?
Може да се твърди, че в сравнение с десноръките леваците имат известни предимства. Доказано е, че дясното полукълбо на мозъка командва лявата ръка. И не само това – то е специализирано да извършва някои функции по-добре от лявото полукълбо. Първоначално в него постъпва жизненоважната информация (зрителна, слухова и пр.) за света, който ни заобикаля. На него дължим и добрата си пространствена ориентация, лекотата, с която различаваме лица и мелодии. Освен това дясното мозъчно полукълбо определя и уменията да изразяваме външно чувства, които ни вълнуват. Ето защо поради преобладаващата дейност на дясното мозъчно полукълбо при леворъките сред тях често се срещат хора с добро образно мислене – артисти, художници, архитекти... Те са много наблюдателни, емоционални. Ако от любопитство решим да се загледаме как действат актьорите във филмите, ще забележим, че голяма част от тях боравят предимно с лявата си ръка. Сред световноизвестните личности леваци са Айнщайн и Моцарт.
Независимо от това, че водещата ръка е програмирана още от раждането ни, на много леворъки деца им се налага да се съобразяват с различни външни условия. Сред тях са традициите на съответната национална култура. Например в някои страни изповядващите исляма трябва да се хранят само с дясната ръка, а на китайчетата пък не им е разрешено да пишат с лявата ръка. Друго препятствие пред леваците е, че поради преобладаващото мнозинство на десноръките в обществото много от използваните при различни дейности технически средства са пригодени за по-удобно боравене с дясната ръка (ножици, шевна машина, пералня, мишката на компютъра, стругът, оръжието...). Ето защо в името на по-лесната житейска адаптация би било полезно в някои дейности левакът още от малък да включва и дясната си ръка. Но в никакъв случай това не означава връщане към старото становище за категорична забрана за водеща лява ръка. Съществуват дори някои научнообосновани препоръки на същия принцип и към десноръките – те да се поощряват да развиват по-голяма активност и на лявата си ръка. Това не само е полезно от практическа гледна точка, но стимулира и функциите на “художественото” дясно мозъчно полукълбо.
Фактът, че през ранното детство двете полукълба на мозъка са в процес на усилено развитие се оказва много благоприятно условие, ако през този период бъдат засегнати от някаква патология различни отдели на централната нервна система. Когато поради инфекциозно-възпалителни изменения или преживяна травма се осуетят нормалните функции на лявото полукълбо и дясната ръка не може да е водеща, за едно дете (особено до 5-годишна възраст) е значително по-лесно, отколкото за един зрял индивид, да превключи на лявата си ръка. Добре е да се знае, че дори и в напреднала възраст човек има своите скрити възможности и при необходимост с много воля и желание може да ги развие. Особено ярък пример е големият български художник Златю Бояджиев, който след парализата на дясната си водеща ръка започва да рисува с лявата. И с нея в продължение на десетилетия създава много картини – гордост за изобразителното ни изкуство.