Все повече обществото ни става свидетел на случаи на агресивно поведение, които често шокират със своята жестокост. А при това не само жертвите, но и извършителите са деца...


Прието е, че агресивна е всяка постъпка, при която съзнателно се причинява вреда – не само на живо същество, но дори и на неодушевен предмет.

Рев, гняв, обиди...
Прояви, които наподобяват агресия, се срещат и при много малките деца. Още след 6-ия месец някои бебета се разгневяват силно, ако не им дадат да ядат или мама ги оставя обратно в креватчето. 1–2-годишното дете вече знае какво иска и започва да се бори, за да го получи. Ако не може да успее – срещне забрана или препятствие, то яростно се тръшва на пода, склонно е да ухапе който е около него. На тази възраст това е най-достойният начин да се изрази недоволство и несъгласие. Детето не може словесно или по друг начин да се защити и да воюва. Докато порастват, повечето деца на 4–5-годишна възраст разбират, че физическата агресия не се одобрява, че тя не им помага. И когато много искат да получат нещо или да играят с друго дете, те полагат волево усилие да се въздържат от насилствени действия. Но това съвсем не означава, че рядко ги използват. Доста често някое дете удря друго или пък прави това уж “на шега”. Обикновено жертвата е по-беззащитна – по-малко дете, дори понякога не чак толкова авторитетните и физически силни баба и дядо.
В края на предучилищната възраст децата сменят агресивните похвати – те все повече прибягват до словесни, вместо до физически атаки. Присмиват се, обиждат се, най-безжалостно измислят прякори на своите другарчета заради физически недостатък (“шишко”, “очиларка”...), говорен дефект или несръчност (“кьопчо”). Момчетата често играят “на война”.

Кое ги провокира и стимулира?
На първо място агресивните прояви се провокират от семейството. Ако още от най-ранна възраст малкото дете расте в атмосфера на кавги и физическа разправа между родителите, съвсем естествено е то да усвои техния модел на поведение. Това за него не е трудно, защото е известно, че подражанието играе голяма роля в детското развитие. Когато родителите прекалено силно забраняват нещо, а детето много го желае, или го наказват физически, дори несправедливо, когато мама и татко демонстративно показват своите емоционални предпочитания към братчето или сестричето – тогава какво следва? Възмутено, обидено, пренебрегвано, такова дете ще реагира с агресивни действия.
Пример. Тригодишният Тошко, чиято майка започва работа, след като детето навършва 4-месечна възраст, възмущаваше близките си с постоянното си неподчинение и нападателно отношение към нея. Защото мястото на най-важния за него любещ човек бяха заели неколкократно сменилите се чужди жени – детегледачки.
Друг важен кръг, в който се провокират физически и словесни атаки, е обществото на връстниците. Навън, по време на игра или в детската градина (училището) най-често агресорите са деца от нездрави семейства, поощрявани от родителите си чрез бой да се борят за себе си или пък такива, които са неуравновесени и лесно възбудими. А жертвите – деца, обект на прекалени грижи у дома, свръхщадени, несамостоятелни, или пък обратното – отношението към тях е много строго, научени са да слушат и винаги да се подчиняват. Ако такова дете е и плахо по характер, тогава то съвсем няма да умее да оказва съпротива на “лошите” деца, а у дома ще се бои да се оплаче на строгите си родители, защото те ще го упрекнат, че то е виновно. И често това сдържано напрежение вкъщи и капитулацията пред по-агресивните деца навън намират израз в тикове, заекване или в нощни страхове. Друг подстрекател на детската агресия е безконтролното гледане на телевизия и видеофилми у дома. По данни на американски детски психолози на всеки 3 минути децата зрители гледат някакво насилие – дори в мултипликационните филми, където в жестоки битки “добрите” побеждават. Тези кадри са не само примери за подражание в детското поведение. Телевизията, както и постоянно публикуваните в пресата съобщения за убийства и насилие, коментариите върху тях у дома отрано оформят у детето песимистичен възглед за човешките взаимоотношения, т.е. “лошото винаги побеждава”. Такъв текст е поставен на детска рисунка, на която изобилстват черепи, оръжия, гробове... Всякакъв импулс за съчувствие у детето се притъпява – то приема насилието за норма.

Как да се противодейства?
Промените в обществото стават бавно. Ето защо най-важни са семейната среда и психоклиматът в нея. След като отвън непрекъснато нахлуват стимули, които поощряват насилието, поне родителите са длъжни да му противодействат. Въпреки своето напрегнато всекидневие във взаимоотношенията си те трябва да полагат усилия да свеждат до минимум конфликтите помежду си, да решават проблемите така, че атмосферата у дома да не е постоянно заредена “с високоволтово напрежение”. А към своето дете да се отнасят нито прекалено снизходително, нито много строго. Ако то твърдо усеща и вярва, че го обичат, ще приема спокойно наложените му наказания (но без бой!). Желателни позитивни похвати: обяснение защо не може да му се купи нещо точно сега или защо то не бива да отиде някъде, използване на доброжелателен хумор – децата лесно се разсмиват. Когато детето системно проявява агресия, грешка е да бъде хвалено и поощрявано или пък просто да не му се обръща внимание. Обратно – ако е потърсило начин мирно да реши някакъв конфликт, нека чрез реакцията на родителите си разбере, че това е правилният път.

Когато детето е пасивно и уязвимо
Старайте се да повишавате самочувствието на плахото дете. Разговаряйте с него и деликатно изяснете дали то не затаява в себе си някаква психотравма. Поощрявайте го да създава приятелства с връстници – добро средство, за да се чувства защитено.
Все пак има деца, които са по-напористи, бликат от енергия. За да се излее тази енергия в агресивни прояви, тя трябва да се преобрази. Ето защо в такива случаи се препоръчва тези деца да се насочват към някакъв спорт, да се включват в по-облагородени форми на борба – състезания, конкурси...
Детето се развива интензивно. То е с неформиран нравствен облик и разбирания. Това, че понякога има агресивни прояви, не означава, че ще стане жестоко и безмилостно. А за развитието му носят отговорност възрастните – не само родителите, но и цялото общество.