Когато детето скучае, може да скъса нервите на мама с мрънкането и капризниченето си. Добре е да запомните, че именно в тези минути малчуганите раждат идеи и развиват въображението си. Затова не се ядосвайте на малкия глезанчо, останал известно време без занимание...
Психолог прави анкета сред деца на 4 год. Първият въпрос е: „Какво ще вземеш със себе си на самотен остров?” На първо място сред отговорите е: мама. Следват татко, сестричката, приятелчето от детската градина, съседчето, любимата играчка...


Вторият въпрос включва описанието, че на този остров има само три палми, сламена колиба и пясък на брега и децата се питат: „Няма ли да вземеш много играчки?” Някои малчугани колебливо признават, че ще вземат... една играчка, като се отказват от повечето, с които обикновено не се разделят през целия ден.
Явно възможността да попаднат на самотен остров, без коли с дистанционно управление или кукли с цял гардероб тоалети се струва примамлива на децата.

Някои развихрят фантазията си
и разказват на психолога, че може би на острова ще има тигри, които могат да се опитомят, както и малки слончета, с които играта ще е забавна. Децата се вживяват в ситуацията и признават, че ще им е приятно да ходят боси по пясъка и да ядат току-що откъснати банани.
Заключението на психолога е, че ако на едно дете се предложи вълнуваща идея, думата скука изчезва от речника му.
Всъщност скуката е нещо прекрасно! Защото много често тя „извлича” най-доброто
от децата. Стимулира ги да измислят идеи, разпалва творческия им дух. Дори в някой скучен дъждовен ден на детето да не му хрумне нищо друго, освен да гледа през прозореца хората с шарените чадъри, пак е добре за психичното му развитие.
Защото скуката е покоят на душата според философа Фридрих Ницше. С това той обяснява, че часовете на скука са ниши, в които може да се постигне спокойствие. Важно е децата да се научат да изтърпяват липсата на импулси и постоянни стимули.
В повечето случаи обаче те не успяват да постигнат спокойствие. Нужна им е поне проява на съчувствие от околните. Малчуганите искат да са сигурни, че недоволството им се взема на сериозно от мама. Понякога настъпват моменти, когато на детето всичко му идва в повече – например претъпканата с играчки детска стая. То не може да реши с коя от купищата играчки иска да си поиграе. Изобилието го парализира. А и един дълъг, изпълнен със събития ден може да завърши с вечерен пристъп на скука. Рутинното всекидневие – ясла, следобедна разходка, пазар в супермаркета,  приключва, а след това – какво?! Детето трябва да свикне да приема прехода от действие към спокойствие, иначе времето помежду им то ще усеща като скука.
При свръхизобилие от играчки помагат
редовното разчистване на излишното
и разумното купуване

Във всички останали случаи на скука недоволството може да се разсее от вниманието на родителите и стимулирането на самочувствието на детето.
Скуката напада децата по-рядко, когато могат да играят в градината и да наблюдават всякакви насекоми и разхождащите се домашни любимци. В апартамента, от който малкият човек не вижда природата, добре е известно време родителите да изтърпяват мрънкащото дете, без да включват веднага компютъра или телевизора. Понякога може да се сключи „договор” – половин час детето може да гледа любимото филмче по телевизора, но след след като няколко пъти се качи и слезе по стълбите или след кратка гимнастика на канапето. Важното е скучаещото дете да открие, че винаги трябва да се прави нещо – най-доброто средство срещу скуката.

Павлина Желева
психолог