Според закон на Мърфи, ако нещо тръгне накриво, то ще върви накриво. Някои двегодишни олицетворяват този закон почти перфектно.
Всеки ден 2–3-годишното дете обогатява репертоара си от пакости. За ужас на близките си то се катери по перваза на прозореца, рита саксиите с цветя, удря баба, ако му е направила някаква строга забележка, “рисува” по стената с пръст, натопен в лютеница... Готово е да увисне на полюлея, за да види как ще реагира мама на проявената смелост... Двегодишният юнак ловко измъква острия нож от чекмеджето и тича през глава, за да докаже, че е супермен. Такова момче няма да се поколебае да хвърли ключовете от семейния автомобил в тоалетната чиния – какво търсене ще падне след това...

Свръхактивно или суперсмело?
“Подвизите” на малчуганите се посрещат от някои с любопитство – щом, разбира се, не се засяга личната им територия. Ако обаче малкото чудовище изблъсква детето на съседката от пързалката и то всеки момент може да падне от високо, майка му не може да посрещне това спокойно и да запази добрия тон. След подобни предизвикателства родителите имат основание да си зададат въпроса дали всичко с детето им е наред. Дали пък те не са се провалили като възпитатели, или пък природата завинаги е програмирала синчето им като свръхактивно, а срещу това едва ли могат да противодействат.
Днес диагнозата “свръхактивно” се поставя много лесно на децата. В миналото такива деца се определяха като "трудни" или "необуздаеми", но през последните години се въвежда по-многословно обяснение – поведението им се дължи на дефицит на внимание, често съчетан с голяма двигателна активност, известна още като хиперкинетичен синдром. Дали във всички подобни случаи става въпрос за синдрома на намалено внимание, може да се установи след консултации с психиатър. Никак не е лесно обаче да се докаже доколко при децата между една и три години необуздаността е нормална за фазата на развитието им. В тази възраст детето жадно опознава света и много често проявява инат и своеволие. Точната диагноза може да се постави най-рано на три- или четиригодишна възраст. Само че, ако вашето двегодишно синче след покатерването върху гардероба полети на пода и при този “подвиг” загуби преден зъб, едва ли ще чакате спокойно да навърши 4 години, за да го отведете при специалиста… Сигурно ще искате час по-скоро да разберете нормално ли е да дърпа домашния любимец за опашката, а на улицата да се изскубва от ръката ви и да настоява само да пресича булеварда... Вероятно ще се безпокоите и дали при детето няма някакво сериозно нарушение, което без отлагане трябва да се лекува?

Как да му сложите “юзди”
Ако смятате, че детето ви е свръхактивно, най-важното, което трябва да направите, е да въведете правила в живота му и да му осигурите подредено всекидневие. В противен случай то често ще избухва в ярост, защото отчаяно ще търси опора и закрила. Има някои правила, които родителите на буйното дете е добре да знаят. Детето, чиито мисли и действия непрестанно “скачат” от обект на обект, особено се нуждае от еднозначна и предсказуема реакция на родителите. Веднага се противопоставяйте на лошото поведение! Правете го с ясни, строги и точни думи. Избягвайте протяжните и усукани обяснения и не се впускайте в дълги педагогически тиради.
Ако двегодишното дете ви ухапе или удари, покажете му, че много ви е заболяло. Стиснете го здраво за ръката, с която ви е ударило, или го раздрусайте цялото. Малкият агресор трябва да разбере, че е прекрачил границата и това не може да се отмине с безразличие.

  • Денят на детето трябва да е ясно “разграфен” и в него по възможност да не се включват прекалено много външни дразнители като бурни следобедни игри, дълго гледане на екшъни по телевизията, слушане на натрапчиви рап ритми...
  • Детето има нужда от много движение. Осигурявайте му възможност за това. Всеки ден го извеждайте на разходка и не ограничавайте желанието му да се катери по съоръжения, да скача, да се люлее и пр. Разбира се, не го изпускайте от погледа си и бъдете нащрек за опасностите, които го дебнат.
    Накрая, ако сте майка на бясно 2–3-годишно дете, задължително обезопасете жилището – загладете острите ръбове, с дюбели закрепете здраво етажерките, снабдете предпочитаните за катерене мебели с меки възглавници. Бъдете оптимисти – с времето и най-буйното дете се укротява... Остават само спомените за героизма и... някои белези по колената и главата.