В различни периоди от развитието си детето изразява по различен начин и гнева си – от дива ярост до цивилизован яд. Въпреки че детското избухване е една от най-неуправляемите емоции за родителя, то също като обичта е естествена, но и полезна емоция. Звучи странно, но гневът може да изпълнява важна функция – той зарежда с енергия. Яростта помага на възрастния човек да реши проблемите си. Същото е и при детето.


Затова не внушавайте на малкия човек, че не бива да избухва, колкото и да сте убедена, че яростта му не е логична и оправдана. Разбира се, не позволявайте на детето си да изразява раздразнението си по агресивен и истеричен начин. Този съвет със сигурност никак не е лесен за изпълнение. Защото обикновено много често детето копира модела на поведение от мама и татко. Ако вие крещите, и то, когато е ядосано, ще прави същото!

Добрият възпитателен подход е малчуганът да се учи да “изпуска парата” по-кротко. Тези уроци трябва да започнат от най-ранното детство...

Бебешки рев без край
Бебето притежава едно основно средство, за да изразява недоволството си – плача. Най-общо причината за неговите сълзи е незадоволяването на някоя от нуждите му – глад, сън, хигиена...


Важен е характерът. По природа някои деца са по-избухливи, докато други трудно “излизат извън релси”. След като веднъж опознаете характера на малкото си съкровище, ще знаете добре кое го дразни и кое може да го утеши. А това означава да не му създавате “терен”, който го разстройва.
Използвайте думите. Не се опитвайте да надвиквате детето, но използвайте силата на миролюбивите думи. Ето един пример как това може да стане. Поставяте колана на 7-месечното си бебе в столчето за кола. То ненавижда това “приковаване” и надава силен рев, съпроводен с енергично ритане. Запазете спокойствие! С най-нежния си глас обяснете: “Да, миличко, знам, че не обичаш да пътуваш завързано, но знаеш ли колко е опасно, ако се наложи колата да спре изведнъж, а ти не си в столчето...” Вярно е, че малкият ревльо няма да разбере напълно смисъла на думите ви, но ще усети топлината на тона ви, а това със сигурност ще го успокои.
Разсейвайте го. Когато детето недоволства и пролива сълзи, бързо измисляйте с какво можете да отвлечете вниманието му. Например подайте му някакъв предмет, който за него е нов и интересен, или пък му изпейте някаква песничка.

Когато нито се води, нито се кара...
Едногодишното дете и необузданият гняв напълно естествено вървят ръка за ръка. Ако вашият малчуган изпадне в истерия, не се заблуждавайте, че го прави нарочно. Той иска всичко да става когато и както желае и няма сила, която да прикрие раздразнението му. Детето силно се ядосва, че все още не е господар на някои умения. (Вие как бихте се чувствали, ако не можете да събуете обувките си?)
Не отстъпвайте. Случва се с поведението си едногодишното дете да влудява родителите си – то се тръшка по пода, хапе, удря, хвърля каквото му попадне... В тези случаи вашата роля е да запазите хладнокръвие и категорично с повишен тон, но не с крясък, да кажете “Не!”. Ако гневът на малчугана се засили, направете всичко възможно да отстраните детето от създалата се ситуация. Когато ядът е насочен към вас, покажете раздразнението си, строго порицайте детето или направете гримаса на възмущение. Гневният малчуган бързо ще си направи извод кое ви дразни и възмущава. Незабавно реагирайте на неправилното поведение, а не на факта, че детето е изпаднало в яростен пристъп. Например обяснете, че не е толкова лошо да показва яда си, но при никакви обстоятелства то не бива да хапе.
Използвайте думите. Двегодишното дете започва да се учи да изразява чувствата си с думи, но вашата задача е да го улеснявате как да го прави. Ако му обяснявате причината за гнева му, вие му помагате да разбере как се чувства. След това може да го успокоите, като го прегърнете, полюлеете или дори да го разсмеете.
Не очаквайте чудеса. Не забравяйте, че детето ви все още е малко. Не очаквайте от него да подрежда играчките си или да се храни, без да цапа наоколо. Често то не може да изпълни вашите изисквания, защото не са съобразени с неговата възраст. Тогава на помощ му идва гневът. Не се връщайте и не анализирайте избухванията на малчугана в миналото. Дете не помни какво е направило, още по-малко защо го е направило. Не очаквайте от него разкаяние...

Сърдитко Петко
На  3–4 години детето е между инфантилния егоизъм и растящата привързаност към другите. То вече умее по-успешно да изразява чувствата си и да манипулира възрастните. Все още обаче се бори със себе си – не знае как да се държи, без да е агресивно, и иска да върши неща, които не може.
Детето изпробва различно поведение. Веднъж изразява яда си чрез думи, друг път събаря (чупи) предмети. Колкото повече внимание обръщате на лошото поведение, толкова по-вероятно е то да продължи. За малчугана това е интересен спектакъл, в който вие не сте безучастен зрител...
Поощрявайте доброто. Също както и по-малкото дете, 3–4-годишното избухва, когато желанията му не се удовлетворят. Нормално е то да сдържа гнева си в детската градина (там не знае дали избухването му няма да му донесе наказание), а вкъщи да отпусне юздите на въздържанието – нали знае, че го обичате и ще му простите всяко провинение.
Можете да противодействате на обичайни яростни сцени с отзивчивост – няколко пъти на ден за 20 минути се включвайте в игрите на малчугана. Дарете го с вниманието, за което копнее. Винаги, когато е възможно, хвалете доброто му поведение.
Използвайте думите. Възползвайте се от обогатяващия речник на детето, за да го учите да се самоконтролира. Щом се появи конфликт, извикайте думите на помощ. Стимулирайте детето да помоли приятелчето си да му даде своята играчка, а не насила да иска да му я отнеме, като го удря или блъска.
Давайте възможност за избор. Често едно тактично решение може да предотврати битката. Ако детето се ядосва, когато се налага да споделя играчката си, предложете му да избира – да я остави настрани или да се редува с останалите.

Донка Дамянова
психолог