Самата дума “принципи” внушава респект – напомня за гимнастиката всяка сутрин, за лишенията от шоколад, за изкачването на стълбите до 10-ия етаж без асансьор и за още какви ли не въведени строги правила в ежедневния график... По-честните си признават нарушенията, с които спокойно са живели до момента, когато са станали родители. След това при всяко прегрешение започват да се измъчват от угризения на съвестта. Защото спазването на принципите е магичният метод при възпитанието.
Децата се нуждаят от правила. Те са тяхната опора при опознаването на света. Ако не създавате правила, оставяте детето си без ориентири, без ценности. Който обаче твори правила, задължително трябва и да контролира тяхното спазване. Тук се появява проблемът с последователността. Детето не бива да разхвърля играчките си из цялата къща, трябва да мие зъбите си сутрин и вечер, да дели шоколада с по-малкото си братче, да не разлива вода по пода в хола... Списъкът на забраните може да е много дълъг и всеки родител да го обогатява според своя вкус и възгледите си... И все пак – нужно ли е винаги, на всяка цена да настоявате вашите нареждания да се изпълняват точно и навреме? Вредно ли е за възпитанието на детето, ако допускате и изключения, кога и колко?


Преди всичко добре е да знаете, че спазването на едно правило се налага само когато е смислено.

Основни правила
За безопасност. Бъдете наистина много строги, не допускайте никакви изключения от правилата, свързани с безопасността на детето – пресича се само на “зелено”, контактът не се пипа, катеренето по перваза на прозореца е забранено и т.н. Това са жизненоважни правила.


За здравето. Зъбите се мият най-малко два пъти всеки ден. С шоколада и с близалките не бива да се прекалява. Изключенията не са желателни. Това са много важни правила.
За учтивостта. От ранна възраст детето трябва да поздравява, да казва "Добър ден", "Довиждане" и пр., да не решава с бой споровете с приятелчетата. Това са много смислени правила.
За добрия вкус. Могат ли да се обуват различни чорапи на единия и на другия крак, да се яде сладолед със сол, да се спи с камиончето, което е доста мръсно... Подобни правила неизбежно пораждат спорове и водят до битки за надмощие. Това са излишни правила.

Извън задължителното
Има някои принципи, които се въвеждат ей така – просто за авторитет. Тяхната възпитателна стойност е твърде съмнителна. Те подлежат на непрекъсната преоценка и от страна на детето, и от страна на мама и татко. Най-често дори родителите имат скептично отношение към такива правила. Например детето не бива да пие газирани напитки (ами ако поканените на гости деца пият?), не бива да се ядат пуканки пред телевизора (ами ако това – (+бира) – е любимото занимание на таткото?)...
В идеалния случай съотношението правило–изключение трябва да е 9:1.
Децата са малки "автомати за желания". Те произвеждат желания през 5 минути. Затова често ви се налага да се въоръжавате със спокойствие и да устоявате на силния натиск, който заплашва да превърне изключенията в правило.


Бъдете строги, но в някои ситуации – по-либерални и отстъпчиви. Съобразявайте се със състоянието на детето. Когато то е преуморено, неразположено или превъзбудено, добре е да му спестите възпитателните лекции. Няма нищо опасно, ако в такива периоди допускате повече изключения от обичайното. Разбира се, не се надявайте, че съкровището ви ще оцени вашия жест и няма да се възползва, като нарушава правилата и в други случаи. Затова, щом обстановката се успокои, върнете се към принципните възпитателни методи.