Вярвате или не, но само след няколко години малкото ангелче от родилния дом ще се превърне в разрушителен тайфун, който ще вилнее в къщата ви. Лошото поведение е част от съзряването на детето.
Всички малчугани преминават през периода на тръшкането, крясъците и постоянното отрицание. Обикновено това става, когато вашето съкровище навърши 3 години. Не приемайте обаче такова поведение за нормално и не оставяйте детето да прави каквото поиска. Опитайте се да разберете причината за неговата необузданост. Тогава подходът, който ще прилагате, ще е много по-ефективен, отколкото ако само му се карате и го наказвате.

Време за вечеря
Когато детето е изморено, гладно или болно, то е раздразнително и непослушно, точно както възрастните. За разлика от по-големите обаче, малчуганите не могат да контролират поведението си и често резултатите са плачевни. Пред вас вече не седи накипрената ви 3-годишна госпожица, а малка ядосана глезла, която постоянно плаче. Детето ще се научи да се контролира и да сдържа негативните си чувства, когато стане на 5 години. Дотогава обаче не може да изисквате от него да седи мирно, ако е гладно или изморено. Преди всичко разберете причината, поради която малчуганът се държи нетърпимо. Гладът, жаждата и умората са нужди, на които трябва веднага да обръщате внимание. Малкото не осъзнава добре, когато му кажете: “Изчакай вечерята.” То иска да хапне на момента.
Какво да правите. Задоволявайте всички първични нужди на детето – дайте му вода, храна, ако сте навън, най-добре се приберете вкъщи.


Не избухвайте. Вашето отношение е много важно. Най-вероятно детето ще се държи още по-лошо, ако е на публично място. Не му се карайте. Прегърнете го и се опитайте да го успокоите. Понякога само това може да помогне. Често малчуганът има нужда от малко съчувствие.
Кажете му, че скоро ще се приберете у дома, където ще хапне и ще си почине.

Грешно или не
Тригодишното дете не осъзнава кое е грешно и кое не. То не знае правилата на живота, които възрастните са създали. Светът за него е бяла стена, върху която всички рисуват. Малчуганът непрекъснато експериментира, за да разгадае нещата около себе си и да научи кое е позволено и кое не. Ето защо, ако синът ви изрисува цялата стена с драсканици, той едва ли ще осъзнае, че това е грешно.
Какво да правите. Поставяйте прости и ясни правила. Правете го преди нежеланите постъпки. Кажете: “Можеш да рисуваш само върху хартия!”
Обяснявайте на детето вашите чувства. Не го обвинявайте. Без притеснения споделете с него какво изпитвате, когато то направи беля. След това замълчете малко и тогава наложете наказанието. Така детето ще усети последиците от лошото си поведение.
Не се притеснявайте, ако малчуганът се е разплакал. Ако не сте крещели и не сте го удряли, сълзите му са знак на разкаяние. Оставете го малко да поплаче и след това го прегърнете.
Помогнете му да поправи грешката си. Наказанието само по себе си не е достатъчно. Детето трябва да се справи и с последствията. Ако е изцапало стената, нека да участва в почистването. Усмихнете се. Това със сигурност ще се случи отново.

Къде са границите
Няма дете, което не е прибягвало до този трик – да провери докъде може да стигне в белите, без да го накажат.
Какво да правите. Редуцирайте битките. Детето винаги ще се опитва да ви изпързаля – че си е измило зъбите, че е изяло филията с мармалад... Карайте се и го наказвайте само за важните неща – свързани с възпитанието, здравето...
Не се предавайте. Често малчуганът смята, че ако продължи играта достатъчно дълго, родителите му ще го оставят да прави каквото иска. Грижата за 3-годишния разбойник не е лесна работа и изисква търпение и постоянство. Наложете железни правила.
Бъдете последователни. Без значение какви семейни закони сте измислили, не ги променяйте непрекъснато. Следвайте семейната политика. В противен случай правилата стават временни и престават да се спазват.

Повече прегръдки
Всяко дете има нужда от нежност. Често по-разглезените са свикнали мама и татко да са непрекъснато до тях, да ги прегръщат и целуват. Когато обаче малчуганът види, че любимата му “вещ”, наречена “мама”, се разсейва, като говори по телефона, гледа телевизия или седи пред компютъра, той прави всичко възможно, за да привлече вниманието й. Най-често чрез пакости.
Какво да правите. Всеки ден давайте на малчугана малки дози любов, като прибавяте към тях и респект: “Днес видях, че си оправи леглото. Много се гордея с теб!”
Когато сте с детето, отделяйте му цялото си внимание. Често родителите мислят, че ще заблудят детето, като му отговарят само с “Да”, “Хъм”, “Разбира се”. Малкото човече обаче разбира, че вие мислите за съвсем различни неща. Когато сте с него, зарежете чистенето, изключете телевизора и просто се забавлявайте. Понякога телевизорът е добър заместител на мама. Оставете малчугана да се забавлява с някое любимо анимационно филмче, но внимавайте да не се пристрасти към малкия екран.
Ако детето ви настоява за вашето внимание, обяснете му, че сте заета и по-късно ще си играете и не се впрягайте на лошото му поведение. Ако е на сухо, на сигурно и е нахранено, значи няма опасност. Не му обръщайте внимание няколко минути и скоро то ще започне да се забавлява само.

Страхът
Непослушанието на детето може да се обясни и със страх. За съжаление често възрастните не обръщат внимание на притесненията и безпокойствата на малките, защото ги смятат за незначителни.
Какво да правите. Опитайте се да разберете на какво се дължи страхът на детето. Малчуганът ще се почувства по-добре, ако разбере, че вие искате да го предпазите от страховете му.
Помогнете му да намери думите, с които да опише емоциите си. Това е първата крачка към отстраняване на проблема.
Измислете капан за страхове. Най-добрият начин за справяне с тази ситуация е фантазията. Ако детето се страхува от чудовища, измислете добро чудовище, което да го пази от лошите. Заровете в кутия страховете му в двора или нарисувайте заедно картинки със страшните неща.