Новороденото бебе не може да чака. Когато е гладно, то иска веднага мама да го накърми или да му се даде шишето с мляко. Когато е напишкано, плаче безутешно, докато не го подсушат. Ако решите да го оставите да почака дори само половин минута, няма да го приучите на търпение. Единственият опит, който ще придобие от това, е, че светът и хората, които го населяват, са недружелюбни и не се интересуват от него. То ще се почувства изоставено и самотно. Възможно най-бързо изпълнявайте желанията на бебето и не се страхувайте, че така ще го разглезите. Напротив. Ако през първите седмици от живота му не го оставяте да чака, постепенно то ще стане по-търпеливо.


Когато откликвате на желанията на новороденото, вие му внушавате да ви има доверие, да вярва, че може да разчита на вас. То се чувства по-спокойно и все по-склонно да проявява търпение. Сигурно ще ви изненада, но много проучвания доказват, че новородени, които не са оставяни да плачат дълго, по-късно плачат много рядко или понякога само хленчат. Те просто са сигурни, че веднага ще им се обърне внимание и всичко ще е наред.

Говорът улеснява чакането
Неколкоседмичното бебе вече е в състояние да прави връзка между причина и следствие – то например се е убедило, че на плача му ще се реагира веднага. "Веднага" може да трае и няколко минути, докато мама приготви шишето. Ако през това време говорите на бебето и му обяснявате какво правите, гласът ви ще има успокояващо действие, особено ако запазвате спокойствие и не се изнервяте от нетърпението на детето. Вашите думи ще облекчат чакането. Бебето натрупва опит и узнава, че когато плаче, познат нежен глас ще го успокоява и скоро то ще получи млякото си.

Кога – колко?
През първите шест месеца времето за чакане трудно може да продължи повече от десет минути. Ако те се надхвърлят, рискувате детето да забрави всичко постигнато до този момент в тренировките по търпение.


През първата година човечето няма чувство за време. Ако успеете да го разсеете да не вземе диска с любимата музика на мама и татко, ще спасите колекцията си.
Няма никакъв смисъл в разговор с детето да употребявате понятия, както и думи като "сега" и "скоро". Това са абстрактни неща за него.
Ако то иска да играете, а вие – да довършите готвенето, предложете му да се занимава с нещо близо до вас. Успешно може да ви помогне един трик: навийте будилника или сложете пясъчен часовник и обяснете на детето, че времето за игра ще дойде, щом се чуе звън (или пясъкът изтече). На всяка цена спазвайте обещанието си, дори да не сте привършили с манджата!
На 2 ½ год. детето постепенно започва да разбира значението на понятията "скоро" или "след минута". На три години то употребява вече "вчера", "днес", "утре". Не се заблуждавайте обаче, че разбира точния им смисъл. Всичко, което е станало в миналото – преди минута, половин час или седмица, за него означава "вчера".

По-добре независимо, отколкото търпеливо
До 3-годишната си възраст децата не са склонни да изчакват. Но това, което особено изнервя много родители, е стремежът на детето да е независимо. То реагира невъздържано и гневно, ако възрастните постоянно му внушават своите представи за добро поведение.
Малкото човече иска да разполага с времето си и едва тогава може да стане по-търпеливо.
Предлагам ви няколко тактики, които могат да улеснят взаимоотношенията ви с детето в тази фаза.
Предупредете го докога може да си играе, след което ще трябва да излезе с вас. Отначало това може да не подейства, но постепенно то ще оценява, че зачитате правото му на лично време.
От време на време го оставяйте да се занимава само. Много майки се оплакват, че детето им не се отделя и за минута от полата им. Най-често те са виновни за тази патологична привързаност. Когато бебето съсредоточено играе с пръстчетата си, не му пречете. Както и когато двегодишното се е вглъбило в мислите си. Не се поддавайте на изкушението непрекъснато да се занимавате с малчугана. Това подхранва несамостоятелността му – то очаква постоянно нещо да се случва, а мама да му отправя команди, напътствия...
Опитайте да смените ролите си – поставете се в положението на нетърпеливото си дете, а то да е във вашата роля. Изпробвайте колко спокойна можете да сте... Потренирайте, ако се окаже, че не сте особен пример в това отношение.
Търпението е добродетел, присъща на успелите. В книгата си "Децата идват от небето" американският психотерапевт Джон Грей обобщава множеството си наблюдения: "Децата не захвърлят играчката си, не се отказват от желанията си само защото животът точно сега не им поднася това, което искат. Те отново се изправят и отвръщат на ударите на живота с нова енергия и ентусиазъм."