Едва ли има млад родител, който да не е попадал в ада на големите колебания. Как е правилно да реагирате в ключова ситуация? Залогът на избора е голям – реакцията ви формира емоционалния свят на детето и в голяма степен предопределя поведението му в бъдеще. Едновременно ви се иска да сте откликващият спътник в преживяванията на малчугана, но и да подхождате обективно към всеки случай. Възможно ли е това? Представяме ви три типични ситуации и колебанията, които предизвикват у родителите…

При страх от изоставяне
Невъзможно ви е да отидете сама до тоалетната. Щом понечите да се откопчите от хватката на малчугана и се опитате да затворите вратата на банята, той надава сърцераздирателен рев.


Да го оставите на майка си за уикенда пък, за да заминете извън града, дори не смеете и да си помислите…
Ясно е, че вашето съкровище е във фазата на страха от отделянето, който се активизира към осмия месец и теоретично е възможно да продължи до предучилищната възраст.

Правилно. Позволявате на детето да влезе с вас в банята. В случая плачът му не е каприз, а следствие от усещането, че оцеляването му е застрашено. За него все още реплики от рода на „Връщам се веднага!” нямат никаква стойност.
Страхът от изоставяне може да е особено осезаем, дори да е със силата на физическа болка. Ето защо в тези моменти винаги вземайте на сериозно сълзите му.
Погрешно. Решавате да оставите детето отвън, дори и то да се раздира от плач. Казвате си, че това е пътят то постепенно да свикне да не сте постоянно край него.
Още по-зле е да го оставите на бавачка или на друг човек, на когото то все още няма доверие или не познава добре.
Подобни преживявания могат да имат по-дълготрайни последствия за емоционалния живот на детето, тъй като то не може само да се справя с чувството си за страх.
Когато го оставяте на непознатата бавачка, ако не плаче, не означава непременно, че вътрешно е спокойно…

При изблик на гняв
Колко смущаващо – всички минувачи зяпат вас и двегодишното ви дете, което се е проснало на земята пред витрината на магазина за обувки и не спира да пищи. Иска червените обувки, които току-що е зърнало. Има обаче една малка подробност – те струват цяло състояние и са два номера по-големи…
Правилно. Твърде вероятно е рационалното обяснение „Обувките са твърде големи за теб” да не свърши работа. Вашето дете е извън контрол и има нужда от разбиране. Затова заложете на емоционалното въздействие – вземете го на ръце и го успокойте. Ако това не помогне, търпеливо изчакайте „бурята” да отмине. 
Погрешно. Решавате да купите обувките само и само отново да настъпи мир. Още по-неправилно обаче е и вие да избухнете и да се развикате на детето. Помнете, че неговите прояви на гняв всъщност са изпит за вас как се справяте със собствените си негативни емоции. Наблюдавайки вашите реакции в конфликтни моменти, детето формира представа как в бъдеще само да преодолява агресията, гнева и стреса, с които ще се сблъсква.
Възрастният, който в пристъп на гняв рита разваления автомат за напитки, всъщност не е научил нещо много важно от родителите си. Първо, че се случва понякога да те обземат отрицателни емоции, и второ – как да се справяш с тях, когато не получаваш онова, което искаш.

При преживяване на успех
Тригодишното ви дете участва в първата си коледна пиеса в детската градина. Сърцето ви се разтапя от гордата му усмивка след ръкоплясканията на публиката.
Правилно. Изразете открито радостта си пред детето.
Прегърнете го и го подканете да опише емоциите, които е преживяло. Разпитайте го как е преодоляло сценичната треска, поздравете го за куража да изпее песента си пред куп погледи, втренчени в него. Споделете как вие сте се чувствали в подобни ситуации и му позволете да ви даде съвет. Понякога възрастните се увличат в разговори за проблемите, но забравят да споделят мисли и за приятните си преживявания пред децата си.
Погрешно. След успеха му купувате подарък. Наградата хвърля сянка върху гордостта от постигнатото. И се превръща в доминиращ мотив, измествайки ценността на положителната емоция.

Дора Ангелова
психолог