Французойките са елегантни, стройни и без проблеми могат за водят децата си в ресторант. Как го постигат? Този въпрос си задава американската журналистка Памела Друкерман, когато ражда първото си дете в Париж. Отговорите се съдържат в книгата й „Да отгледаш бебе”. Запознайте се с най-важните принципи на възпитанието по френски модел. Част от тях може би няма да се приемат от някои съвременни педагози, но пък са традиционни за френските семейства... Пауза Това понятие включва краткия момент на изчакване, преди да се отговори на желанието на детето. Трябва да му се дава възможност само да се успокоява и да се приучва към търпение, вместо мама да реагира мигновено на принципа „рефлекса на квачката”. Това се прилага от самото начало – много французи изчакват няколко минути, преди през нощта да отидат до креватчето на ревящото бебе. Това не означава, че то трябва да се оставя да плаче с часове. Чрез малкото забавяне се тренира свързването на късите цикли на съня на бебето. Успехът потвърждава, че французите имат право – още на няколко месеца бебетата в познатия кръг на Памела Друкерман спят без прекъсване, без значение дали са кърмени, или са хранени от шише. Добър апетит Във френските ресторанти рядко се предлага меню за малките. За сметка на това още на едногодишните в детските градини се сервира обяд от първо, второ, трето – супа, пресни зеленчуци, риба и... сирене за десерт. Който няма зъби, получава храната във вид на пюре. Малките французи трябва още в бебешка възраст да опознаят различните вкусове на храните. Ако детето не иска дадено ястие, от това не трябва да се прави драма. Според французите добре е то да му се предложи след време, евентуално приготвено по друг начин. Сладките неща също се включват в менюто на детето, разбира се, с мярка и в определено време. Рамка Повечето френски родители имат няколко ясни израза за това кое е разрешено и кое не. Те формират и границите на възпитанието. В тези рамки обаче децата могат да се движат свободно и да се забавляват. Французите държат много на ограниченията, които със своята категоричност дават сигурност на малчугана и правят излишни продължителните дискусии. Те биха могли да изглеждат например така: детето не трябва да гледа телевизия. За сметка на това се разрешават филмчета, които детето само може да си избере. Към „рамката” принадлежат и формите на общуване, както и информираността за това кое е разрешено на детето и кое не бива да си позволява. Французите държат много децата им да поздравяват гостите, като се обръщат към тях с „госпожа” и „господин”. Не! Френските деца често изразяват желанията или нежеланията си гласно както всички останали деца. Сред родителите им обаче има утвърдено правило, че някои техни изисквания просто са неизпълними. Те са наясно, че дребните разочарования няма да повлияят пагубно на децата им, напротив. Много французи смятат, че ако малчуганът получава всичко като някой „детски цар”, това ще го направи нещастен. Въпреки това (или точно поради това?) според авторката във Франция има много по-малко деца, проявяващи инат. Вълшебната думичка е „Не!”, изречена убедено и по възможност без повишаване на тона. Равновесие Според френските майки добрият живот включва равновесие във всички области, при което работещата жена, майка и съпруга не влага прекалени усилия в една част от всекидневието, като занемарява друга. Според тях майката, която не започне работа след раждането на детето, няма какво интересно да разказва при среща с приятели. Която пък се концентрира само върху службата, занемарява семейството и отношенията с партньора. Ако остане вкъщи с детето, вместо да го даде в ясли, жената не се превръща в перфектната майка, а по-скоро нарушава равновесието както на своя, така и на живота на детето си. За доброто си израстване детето се нуждае от повече – не само от майка си, но и от общуване с други деца. Вниманието Как французойките успяват да не увеличават прекомерно теглото си през бременността и да възвърнат стройната си фигура скоро след раждането? „С обръщане на внимание”, отговарят много от тях. Това не означава всеки ден да се хрупат сурови зеленчуци, а да се спазва споменатото равновесие. Ако например един ден се хапне нещо сладко, на другия не се яде бял хляб. Внимание се обръща и на облеклото – няколко месеца след раждането французойките изоставят широките дрехи и при връщането си към професията се обличат според модните тенденции. За тях майчинството не означава да се откажат от стила си отпреди появата на бебето. Двойката Френска поговорка гласи, че децата не се избират, обаче мъжът се избира. Грижите за партньорството принадлежат също към живота в равновесие. Това, което е добро за родителите, се отразява добре и на детето. Към това се отнася и отделянето на детския свят от света на възрастните – играчките нямат място в стаята на родителите. Времето за родителите започва, когато детето заспи. Много френски двойки се отделят от време на време за един-два дни, като поверяват децата на баба и дядо. Перфектната майка Французойките са убедени, че няма перфектни майки. Според наблюденията на Памела Друкерман това не означава, че понякога и те не се измъчват от угризения на съвестта. Или че не искат да са добри майки. Просто избягват да утежняват живота си с нереални очаквания. Като например с нагласата, че майката трябва непрестанно да е при детето си. Сред французойките е разпространена практиката да оставят за няколко часа на гледачки дори бебе, за да отидат на фризьор или на фитнес. Повечето французи не правят изводи за качествата на майката от това дали е родила със или без епидурална упойка и дали кърми, или не. Памела Друкерман се е убедила, че френските майки не се превръщат в роби на децата си. Това прави майчинството по-спокойно, а малчуганите – по-щастливи.