Той трябва да е истински мъж, но и да е нежен и грижовен партньор и баща. Нужно е да е силен и непоколебим, но да не е „дърво” и да не се притеснява да показва чувствата си. Той трябва да е реализиран професионално, но и да е готов да споделя домакинските задължения в семейството с жената. Това са само малка част от изискванията, които формират представата за перфектния мъж.


Какво обаче трябва да е възпитанието, за да успее „да посее” в малкото момче качествата на мултифункционалния мъж?


80% от днешните родители научават пола на детето си още в 5-ия месец на бременността. С вестта, че очакват момче, бъдещите родители съзнателно или не започват да мечтаят в образи, които твърде рядко са извън традиционните категории, оцветени в синьо или в розово! Често бъдещата майка си представя как облича едногодишния си малчуган в стилни дънки, маниашка синя ризка и му прави прическа тип „таралеж”. В мислите си таткото пък вижда футболно игрище във вилния двор.

Дори и на родителите, които се бунтуват срещу „ограничаващата” диференциация по пол и не изпадат в паника, ако 2-годишният им син играе с кукли вместо с новия си багер, не им хрумва да го облекат в розово. Като че ли днес в обществото има консенсус, че светът е място, което има нужда от женски и мъжки модели на поведение и е излишно да се твърди, че няма разлика между половете.


Според британския психолог Симон Барон-Коен от Кеймбриджкия университет популярното схващане, че механизмът на мъжкия мозък тиктака различно от женския, има своите научни основания. Ето защо изследователите на детското поведение от Кеймбридж отстояват позицията, че единствено външната среда и възпитателният подход могат да засилят или да намалят половите различия, обусловени от природата… Това обаче не отхвърля ползата за момчето да се сдобие с някои „момичешки” качества, които ще му помогнат да се справя по-лесно с бъдещите житейски
предизвикателства…      

Бетонирани стереотипи
Как обаче на практика родителят може да помогне един ден малкият му син да стане едновременно самоуверен, но и чувствителен мъж? Много млади родители навярно ще се успокоят, че през първата година от живота в подхода към момчетата и момичетата не е нужно да има разлика. Ето защо не се
налага да се предприемат каквито и да са по-специални възпитателни мерки. Това е на теория. В действителност обаче мнозинството от родителите започват да моделират още от съвсем малко своето съкровище към собствените си полови нагласи. За момченцето и за момиченцето често се купуват дрънкалки в различни цветове или играчки с различен тип функции. Проучванията сочат, че бебетата от женски пол получават много повече целувки и прегръдки не само от родителите, но и от бабите, детегледачките и другите близки в сравнение с малките момчета.

Ето защо, когато поотраснат, някои момчета избягват всякакви изблици на любвеобилност, проявявани към тях.  Вече между 2- и 3-годишната възраст у детето започва да се формира нагласа към полово диференциране на ролите. Старомодно, но вярно е, че и днес 3-годишните момичета в по-голяма степен са включвани от родителите си в домакинската дейност, отколкото момчетата. 
На тази възраст по-палавите момичета често чуват реплики от рода на „Бъди кротка. Нали си госпожица!”. Малките момчета пък се респектират от думи като „Стига си ревал. Ти си мъж!”. С подобни послания родителите утвърждават мъжко-женските стереотипи в съзнанието на детето и рискуват да потиснат способността му свободно да изявява емоциите си.

Същински бащичко

Момчетата черпят първите си житейски примери от семейната среда. Синът се ориентира за ролята си на мъж преди всичко от поведението на баща си. Музикалните и спортните кумири идват по-късно – в ученическите години. И днес обаче твърде много са семействата, в които родителските роли са строго диференцирани. Майката „завежда отдела” на емоционалните проблеми и откровените разговори, докато бащата отговаря за бързите и решителни действия.  Подобен тип поведение в семейството отнема на момчето възможността по-късно да придобие повече гъвкавост както в отношенията с колегите си, така и в личния си живот. Ето защо по-добре е подходът на родителя да не се определя от половата принадлежност, а от индивидуалните интереси на детето. Таткото не бива да се ядосва, че вместо да отиде на мач, 3-годишният му син предпочита с мама да правят торта. Малките момчета предпочитат играчки, които са шумни и се движат бързо. Постарайте се обаче да събуждате у детето интерес и към новото. Например освен игри, изискващи физическа активност, привличайте вниманието му към рисуването или изрязването на хартиени апликации. По този начин ще стимулирате фината моторика у сина си, която при момчетата е по-слабо развита, отколкото при момичетата.

Малки мъже в женския свят

Любопитна гледна точка към момчешкото възпитание предлага немският психолог Волфганг Бергман. Той, както и много други експерти, алармира за все по-феминизиращата се професия на възпитател (в детската градина или в яслата) и за преобладаващото женско присъствие във възпитателния процес въобще. Майките, бабите, детегледачките, учителките… имат доминираща роля в отглеждането на невръстния мъж. Според немския изследовател в тази женска среда типично мъжките прояви (например импулсивност или по-палаво поведение) у малкото момче се оказват социално неприемливи. Феминизираният тип възпитание непрестанно изпраща към малкото момче посланието: „Добрите момчета са като момичетата.”  Така малчуганът още от най-ранна възраст не може да изявява естествената си момчешка природа. Той ежедневно са изправя пред вътрешния конфликт – да угоди и да не „натъжава” мама или баба или да изяви импулса на буйната си същност. Перманентното потискане на спонтанните прояви в най-ранните детски години е сред причините да се увеличава агресивността на съвременните момчета в тийнейджърска възраст.

Съветът на Волфганг Бергман обаче е не да се назначават повече мъже за възпитатели и учители в детските ясли или пък у дома дядовците да се натоварват по-активно с отглеждането на малчугана, а „женският свят” да проявява повече разбиране към непослушния малък мъж, който постоянно има желание да тича, вика и скача…

Соня Найденова
психолог