Нали не бихте искали да разговарят с вас като с бавноразвиващи се, на които всичко се обяснява съвсем подробно и внимателно или им се ръкомаха с някакви трудноразбираеми жестове?


Точно така се държат обаче иначе разумни възрастни в присъствието на малко дете. Родителите говорят на малчуганите си с глас, подобен на автомобилна аларма – усилващо и затихващо, и пак усилващо и затихващо. Към това принадлежат и широко отворените (направо облещени) очи и прекомерно разкривената от умиление физиономия. И за да е пълна картината на смехотворното видиотяване, възрастните обсипват малките с най-невероятни галени обръщения – врабченце, охлювче, мишленце, картофчо... Нали едногодишните не могат да се отбраняват, ушите им се наслушват на какви ли не “шедьоври” Много мишлета остават и на 7 години с това прозвище, други едва на 17 успяват да се избавят от родителската разлигавеност.

Гъци-гъци проблемът е широко разпространен по света и като че ли няма открито средство срещу него. Нищо не помага срещу инстинкта да се изпада в умилено-глуповато бръщолевене при вида на бебето. Това не е толкова лошо, тъй като словесната атака помага на малкото да разбере отделни думи и да запомни тяхното емоционално звучене. Този феномен се нарича "детинско бърборене"
За началото това може и да е добро, но по-късно децата не биха искали да им се говори по този начин. Нещата стават по-сериозни, когато родителите до такава степен изглупяват, че започват да употребяват бебешкия език и към канапето, кучето или самите себе си. Налага се да се потърси квалифицирана помощ и ако детето в предучилищна възраст още не може да се освободи от този език, за което вина имат предимно родителите.

Може би по-лесно ще разберете какви емоционални щети нанасяте на отрочето си, ако смените ролите
Представете си, че сте съвсем малко дете и не сте в състояние да кажете твърдо "Не", нито да избягате, тъй като не можете да говорите и да ходите. Дотук всичко е ясно, нали? А сега над леглото ви се навежда захилен великан, който реве високо: "Я-я-я виж ти-и-и-и, кой е това-а-а-а?" Така че, драги родители, помислете! Не е ли дошло време да сложите край на вдетиняването и на този умилително-глуповат речник, които са яки спирачки пред нормалното развитие на комуникативните умения на съкровището ви?! Животът пред него е доста суров, за да му предлагате такава изнежваща представа...