Приятели ни помолиха да се грижим няколко дни за канарчето им. Това се случи преди 4 години, но пернатото още е при нас. Не може да пее, но се премята като истински акробат, когато около него има хора. Ако никой не го гледа, птичето е унило и изглежда обидено. Имаме куче. Щом дойдат гости, всеки първо го погалва, все едно че го пита как е. Ако някой пропусне този ритуал, то лае или негодува отдалеч.


В сравнение с птиците и кучетата децата заемат значително по-високо място на еволюционната стълба. Съответно по-висока е и потребността им да бъдат забелязвани както по-богата е и гамата от протести при пренебрегването им.

Бяхме на гости при приятели, чийто тригодишен син Стефан около час си играеше мирно край масата, на която седяхме. После се покатери на коленете на майка си, но бързо слезе, защото тя не му обърна внимание. Тогава момченцето започна да задава въпроси на баща си, на които не получи отговор. Последва по-сериозна атака – Стефчо обяви площта под масата за подземен гараж и непрестанно влачеше все нови и нови колички и камиончета, които паркираше между краката ни. С това той най-после постигна целта си – майка му започна да му се кара, баща му се присъедини, ритна една кола и Стефчо избухна в гръмогласен плач. Някой от гостите милостиво му поднесе бонбон, а мъжете взеха да вадят колите изпод масата и да им се възхищават. Така с познатите на всички деца прости методи Стефчо постигна онова, което родителите му не искаха доброволно да му дадат – внимание, съпричастност и загриженост
Представете си, че сте дете и седите между възрастни, които само говорят и приказките им нямат край... Затворен кръг, в който нямате шанс да се вклините. Как бихте се чувствали? Естествено, че зле. И какво бихте предприели? Може би ще започнете да хвърляте кубчета по компанията или ще изпеете някоя неприлична песен от детската градина? В такива ситуации някои деца се напишкват или изтърсват пред присъстващите гости, че баща им си има гадже. Може би смятате, че детето трябва да може известно време да се занимава и само. Че трябва да мълчи, когато възрастните говорят. Но обърнали ли сте внимание колко време вие можете да се концентрирате максимално? Разбира се че децата трябва да се научат да изслушват другите. Но защо да учите детето да си затваря устата, щом по-късно, като порасне, ще настоявате да я отваря (в училище например)?!

Затова, ако искате да разговаряте необезпокоявани с гостите, от време на време хвърляйте по някой поглед и отправяйте някоя реплика към детето си. Следете с едно око дали си играе съсредоточено, или нервно мести играчките насам-натам. Ако е необходимо, извадете го от изолацията преди да е извоювало насилствено вниманието ви.
Детето иска внимание и когато моментът не ви се струва особено подходящ. Ако му го откажете, то ще приложи чудесни методи да ви принуди.
Формулата на педагозите, подходяща за всяка възраст, е децата да се вземат на сериозно. Това се забелязва още при бебето. То настоява да се грижат за него, когато плаче. Иска да го вземат на ръце, при това да го прегърнат с обич. Но най-вече за него е важно да му повярват, когато сигнализира, че не се чувства комфортно и се нуждае от помощ.
Проучвания показват, че най-спокойни и уравновесени са бебетата на майки, които действат адекватно при всяка ситуация
Те са изцяло отдадени на бебето си, следят го с поглед, говорят му, внушават му чувството, че на света няма нищо по-важно от него. Без да отнемат неговото пространство, те отгатват желанията му, така че малкото чувства, че го вземат на сериозно и че е специално, значимо същество.
Родителите, които постъпват така, не лъжат детето си. Когато излизат, му казват къде отиват и кога ще се върнат. Да приемате детето си на сериозно, означава и да поседнете при него за половин час дори да сте се прибрали уморени от работа. Да не прекъснете безцеремонно играта му, а да изслушате обясненията какво значително произведение е създало. И да изкажете възхищението си от него.
Това означава детето да има думата, когато се обсъждат и плановете за почивните дни. Да не му се забранява без обяснение да гледа телевизия, а да му се внушава, че прекаленото седене пред телевизора един ден може да доведе до оглупяването му.
И все пак имайте едно наум, че децата са такива, каквито са и непрекъснатите опити да ги променяте със забележки, кавги или похвали не водят до особен ефект.