В днешния свят, където важат законите на джунглата, много майки учат детето си още от малко да проявява егоизъм. Да не дава играчките си на другите, да защитава територията си, да се бие, когато някой го нападне. Дали те постъпват правилно? Едва ли.


Изключително важно е майката да показва на детето си как да се сприятелява с връстниците си, и то навреме. Ако синът ви “открадне” камиончето на приятелчето си в детската градина, каква ще е реакцията на възрастните наоколо? Едни ще цъкат неодобрително, а други ще го насърчават. Коя е правилната реакция? Не бива да оставяте малчугана да проявява такава агресия към другите деца. Най-добре е да го предупредите да върне взетата играчка, а ако не го направи, да го хванете за ръка и да се приберете у дома.

Добрият герой, лошият герой
В повечето филми винаги има добри и лоши герои, които се борят помежду си. Някои от тях учат, че справедливостта и съчувствието винаги побеждават злото. Има обаче и обратна страна на медала. Факт е, че по-агресивните, по-нахалните и дори подлите успяват да се справят по-добре в детската градина, след това в училищния двор, където боят е често срещан, да се представят по-добре на интервюто за работа и да спечелят някой конкурс. Философията “целта оправдава средствата” понякога е много печеливша. Къде е истината? Дали трябва да подготвяте детето за бъдещите житейски опасности, или да го направите добро и справедливо? А може би и двете. Трябва ли то да е егоист, за да успява?

Поощрението над всичко
Добре е да научите детето си да се сприятелява, но и да отстоява позициите си, когато това се налага. В детската градина малчуганът има нужда от връстниците си, от помощта на възпитателката. Бутането с лакти няма да му помогне дори и в борбата за играчките. Не очаквайте, че детето ще успее да изрази съчувствие към другите. На тази възраст децата не могат да осъзнаят какво изпитват техните връстници и да се поставят в тяхното положение. Това става години по-късно. Съчувствието обаче е скрито у всяко дете. То просто трябва да се развие достатъчно, за да може малчуганът да го използва след време, когато е необходимо. За да извадите наяве съпричастността на детето си, трябва постоянно да го поощрявате. Опитайте се да насочвате вниманието му към мислите и чувствата на другите. Нека първо то тренира с играчките си – да се научи да се грижи за куклите, да ги милва и прегръща, когато “са болни”. Ако прояви признаци на егоизъм и агресия, не му се карайте остро. Опитайте да насърчавате детето, а не да го потискате. Не използвайте и шантажа: “Хайде още едно залче за мама, защото иначе ще плаче...” Създавайте само положителни емоции у детето. Бъдете търпелива, възпитанието изисква много компромиси и жертви.

Мила Живкова
психолог