Вашето дете разгадава света, който го заобикаля. То непрекъснато ви задава въпроси. Понякога прекалената му любознателност ви дразни и изнервя. Често не сте в състояние да му дадете точен отговор или се мъчите да “не чуете” то какво ви пита. Как да посрещате пороя от въпроси, без да убивате желанието на детето да знае...

Някои примери
Петя, 3 год., влиза в познатия на всички период на “защотковците” – “Защо морето e синьо?”, “Защо пиленцата порастват?”, “Защо дърветата не спят?”... Не винаги е лесно да се намерят подходящите думи, за да се отговори на безбройните й въпроси.


Преди всичко изслушвайте детето. Давайте му кратки отговори, като използвате думи, които то знае. Запазете подробните обяснения за по-късно. Не сте задължени да знаете всичко и “Не знам” също може да е подходящ отговор. Добре е детето да осъзнае, че и за мама и татко има неща в живота, които те трябва да открият. В този случай потърсете заедно отговора на въпроса, който вълнува детето.

Румен, 3 ½ год., пита майка си: “Какво означава “правя секс”?
Винаги идва момент, когато родителите ще чуят този въпрос. Те трябва да са готови да отговорят. Споделеният интерес към тази тема също е доказателство, че детето има доверие към мама и татко. На първо място се постарайте да изясните добре същността на въпроса. На тази възраст Румен не познава добре човешката анатомия и няма никаква представа от сексуално образование. Може да го попитате: “А какво е това според теб?” Най-вероятно детето ще ви отговори, че “правя секс” означава целувки по устата. Обяснете му, че наистина влюбените се целуват по устата и не влизайте в подробности. Ако момчето иска да научи повече, със сигурност след време пак ще ви зададе въпроса си. Използвайте това, за да откриете най-подходящия отговор в книга, написана популярно за деца. Разгледайте я заедно.

Бабата на Марина, 2 год. и 8 месеца, наскоро е починала, а момиченцето иска да разбере защо вече не я вижда.
На тази възраст детето много трудно може да осъзнае какво точно означават смъртта и физическата загуба на един човек. В игрите то несъзнателно се забавлява и понякога под влияние на чутото или видяното по телевизията “се прави на умряло”, но само две секунди по-късно “възкръсва” и скача, за да ви изплаши. Дори и сериозно да му обясните какво означава загубата на близък човек, най-вероятно детето няма да ви разбере. За вас починалият човек вече го няма, но вашето дете изобщо не може да разбере това. Няма точно определен модел за поведение в такава ситуация. Всичко зависи от собствените ви възгледи и разбирания. От вас се иска да възпитате детето да уважава близките си, да ги обича. Обяснете му къде е баба сега. Ако сте религиозни, сигурно ще ви е по-лесно. Уверете детето, че баба му много го обича и че то, както и вие можете мислено да разговаряте с нея.
Бащата на Калоян, 2 год. и 9 месеца, е нигериец. Момчето иска да знае защо кожата му няма същия цвят като кожата на мама или на неговите приятелчета. Въпросът за произхода е много важен. Внимателно обяснете на детето си защо е по-различно от другите, без да му създавате комплекс за малоценност. Може да му дадете пример с децата около него – едни са с руси коси, други с черни, посочвайте му колко голямо е разнообразието от хора по улицата.

Как да откриете най-добрия отговор
Винаги отговаряйте на детето с прости думи, без да влагате негативен или позитивен оттенък и без излишни определения.
Обяснявайте възможно най-търпеливо.
Не увъртайте, ако не знаете точния отговор.
Обещайте на детето, че ще му отговорите след един-два дни, а през това време намерете нужната информация.
Често му разказвайте случки от вашия живот, като се стараете винаги да сте искрени.
Не говорете за партньорските си спречквания. Ако се налага, подхвърлете на детето: “Понякога и мама и татко се карат, но ти не си виновно за това.”
Говорете с детето и за неприятните неща от живота – болести, несполуки, рискове... но не го ползвайте като лична изповедалня.
Не се подигравайте на въпросите му, колкото и да са странни. Старайте се спокойно и авторитетно да поднасяте логичен отговор.