Д-р Жеко Димитров практикува в групова практика за първична медицинска помощ в град Варна. Завършил е Медицински университет – Варна със специалност „Медицина“ и в момента специализира „Обща медицина“.
Заедно с д-р Николай Кирилов – докторант към Института по медицинска микробиология и хигиена към Саарландския университет, са съавтори на научен труд, посветен на микробиома и конкретно на Akkermansia Muciniphila – бактерия, свързана с метаболизма на серотонина в червата.
Човешкото тяло е дом на огромно разнообразие от микроорганизми – бактерии, гъби, протозои и вируси. Този съвкупен микросвят, заедно с генетичната информация, която носи, се нарича микробиом. Най-голяма част от тези микроорганизми обитават стомашно-чревния тракт, основно дебелото черво.
Какво се случва с микробиома, когато сме подложени на стрес и неправилен начин на живот и как това се отразява особено при жените – ще научим от д-р Димитров.
Жените обикновено са по-сензитивни и емоционални. Как стресът влияе върху чревната флора и микробиома при тях?
Стресът – психически и физиологичен – активира различни хормонални механизми. При краткосрочен стрес се задейства симпатикуса с молекули като адреналин и норадреналин, а при продължителен стрес се намесва и хормоналната система с ключов играч – кортизолът.
По отношение на микробиома вече, кортизолът има пагубен ефект, защото много от бактериите се повлияват зле от високите му нива в дългосрочен план. Това от своя страна води до дисбиоза в червата (състояние на нарушен баланс на чревната флора).
Инсулинът и прогестеронът са естествени антагонисти на кортизола, т.е. молекулите, които му противодействат.
Прогестеронът (хормон, чиято основна роля е да подпомага подготовката и поддържането на лигавицата на матката на жената за бременност и предпазването на плода след зачеване) обикновено е в най-високи нива след третия месец на бременността. Причината за това е, че се синтезира от плацентата в изобилие. Инсулинът е хормон, който се секретира от панкреаса след като сме изяли храна, богата на въглехидрати като ориз, картофи или нещо сладко.
Освен стреса, какво друго може да причини дисбаланс на чревната флора, въпреки добрата храна?
Дори при здравословно хранене, микробиомът може да бъде нарушен. Причини за това са:
• прием на антибиотици
• бактериални, вирусни и паразитни инфекции
• синдром на раздразненото черво
• хроничен стрес
• хранителна свръхчувствителност
• генетична предразположеност
Жените със синдром на раздразненото черво, които идват в кабинета, често се оплакват от диария, подуване, болка, както и от дефицити на витамини и анемия. Понякога избягват приема на храна поради страх от неприятни реакции, което още повече влошава състоянието им.
Какво помага при синдром на раздразненото черво?
До 20% от българите страдат от синдрома на раздразненото черво. Пробиотиците могат да бъдат добри помощници при справяне със състоянието. Полезни бактерии от родовете Lactobacillus и Bifidobacterium подпомагат регулацията на изхожданията и възстановяването на чревния баланс.
За късмет на страдащите от такъв тип проблеми съществува българска мултибактериална формула с включени 6 български щама - представители на общоприетите като полезни бифидобактерии и лактобацили плюс пребиотици, които да хранят полезните бактерии в червото. Те са подбрани сред множество изолати от традиционни млечни продукти (кисело мляко, кашкавал, млечна суроватка). Пациентите могат да я открият под името Лактофлор Опти 6.
Други ефекти на тази формула са подпомагането на имунитета и здравословен баланс в стомашнo-чревната флора. Пробиотиците имат свойство да подобряват чревната флора и да ограничават колонизацията на патогенни бактерии.
Ако жената редовно вечеря късно, яде набързо, на крак или под напрежение – как това влияе на микробиома и храносмилането?
Хранителният режим оказва огромно влияние върху микробиома. Организмът ни има естествен дневен (циркаден) ритъм, който кара хормоните на стреса да се покачват рано сутрин и след това постепенно, през целия ден, да спадат. Главният регулатор на този процес е слънчевата светлина.
Нивата на кортизолът, адреналинът, тестостеронът, растежният хормон, щитовидните хормони, са най-високи рано сутрин. Те имат за цел да ни енергизират, да вдигнат кръвната захар, така че да успеем да се събудим и да станем от леглото.
Когато цял ден гладуваме и ядем само вечер, не даваме на тялото необходимия инсулинов отговор през деня, който държи хормоните на стреса под контрол. Съответно сутрин няма как да сме с високи нива на хормони на стрес, когато преди два часа сме усвоили въглехидратите, които водят до секреция на инсулин и потискат стресовите хормони.
Обърнатият ритъм, без хранене сутрин и светлите часове от деня в комбинация с обилно хранене вечерта, обърква циркадния ритъм и е добре да се избягва.
Кои са най-честите физически симптоми, които могат да подскажат, че жената има стомашни или микробиомни нарушения, провокирани от неправилен начин на живот?
Най-честите физически симптоми при жени с нарушен микробиом са:
• подуване
• газове
• диария или запек
• болки в стомаха
• усещане за тежест
• хронична умора
Най-активно прилаганите пробиотици за чревно здраве и имунитет, принадлежат към бактериалните родове Lactobacillus и Bifidobacterium. Те са доминираща част от чревната микрофлора при здрави, млади хора и животни.
Също така често срещан симптом е и болка в стомаха, за която може да допринесе и високият кортизол, който засилва секрецията на стомашна киселина и в краен стадий може дори да предизвика образуването на язва – т.нар „язва на стомаха от стрес".
Освен хранителния и двигателния режим има и молекули, които заздравяват стомашната лигавица и потенциално биха могли да се използват като превенция преди да настъпят усложненията. Такава е молекулата цинк карнозин, която се съдържа в Хелико протект, а другата съставка L. reuteri подпомага естественото очистване на Helicobacter pylori – бактерия, която често е налична при болки в стомаха.
Кога говорим за сериозен проблем?
Най-главния фактор е времетраенето на симптомите. Обикновен стомашен дискомфорт, поради грешка в диетата или вирус, ще продължава не повече 2-3 дни. Когато обаче симптомите продължават с месеци - говорим вече за хроничен проблем, при който
вероятността от дисбиоза е значителна. Тогава вече имаме нарушение и в преработката и усвояването на храната и може да се стигне до различни дефицити на витамини и минерали, на което трябва да се обърне внимание и да се потърси помощ от специалист.
Как да се ориентираме в избора на пробиотици и правилно поведение, както и други превантивни средства?
Човешкото тяло е машина, изграждана в продължение на милиони години, микробиомът също. Съответно има много фини механизми, които контролират нуждите на организма в даден момент. Тоест когато ни се яде сладко - това е с причина, когато тялото ни търси
солено - това също е с причина.
Въпросната бактерия, за която писахме с моя колега д-р Кирилов - Akkermansia Muciniphila, се храни главно с полифеноли, които присъстват в плодовете и чайовете. Ако ни липсва тази бактерия, ще ни се ядат плодове. По същия начин понякога ни се ядат млечни продукти, защото тялото ни желае да приеме бактерията, съдържаща се в тях. Това е мъдрост, събирана през вековете, в която трябва да се вслушваме, а не да наказваме тялото си за това, че е изразило своите нужди.
Имаме български израз „Послушай сърцето си". А на английски той гласи “Trust your gut”. Това в директен превод е "Довери се на червата си", именно защото стомахът ни сигнализира за всяка една наша емоция, било то с това, че се свива когато сме под стрес или ни е страх, или когато сме влюбени и „усещаме пеперуди в стомаха".
Пробиотиците са живи микроорганизми, и като такива имат роля в благостоянието на организма ни. Приети в подходящи количество и време, могат да окажат благоприятно въздействие върху здравето на този, който ги приема - да предпазят стомашно-чревния тракт, да подпомогнат функционирането на черния дроб, чрез отбременяването на организма от токсини.
Пример за това е как в химическите заводи като Агрополихим осигуряват на работниците кофички с кисело мляко всеки ден, тъй като лактобацилите имат отношение към отстраняването на кадмия, който е тежък метал, от организма и така ни предпазват от токсичност. Те са важни и за производството на витамини, минерали, мастни киселини и някои храносмилателни ензими. Когато пробиотичните бактерии не са достатъчно, имунната система е изложена на повече атаки от вредни микроорганизми, а тяхното приемане може да бъде една добра превенция.
.png)
