Екипът на списание "9 месеца" честити на всички свои читатели Баба Марта с пожелание за много усмивки, румени бузки, щастие и късмет!
Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името й е свързано с името на месец "март". Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи - януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.
С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването с мартеници (усукани бяла и червена нишка) на 1 март - деня на пристигането на Баба Марта.
Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) на 1 март произхожда от древните българи, чиито ханове са връзвали мартеници на съплеменниците си за бойна сила, здраве и дълголетие.
Този обичай се смята за българска традиция, макар че в леко променен вид ритуалното закичване се прави и в Румъния и в Молдова, където мартеницата се нарича мърцишор. Някога в България са ги носели също само жените и децата, но след средата на миналия век и мъжете започват да се закичват с тях. С мартеници се закичват и българите в Западните покрайнини. Българите в района на Преспа и Голо бърдо - Албания, както и в Македония също носят мартеници. В Северна Гърция също се среща подобен обичай.
Традицията повелява мартениците да се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица. След това се поставят под камък и по тях се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат на клончета от цъфнало дърво, а намисленото желание се сбъдва.
