2 септември 2014 г.

Раждането на дете в семейството е щастливо събитие, в резултат на един съзнателен избор на двамата партньори. За да сме сигурни, че това е точно така, а не някакво случайно явление, то зачеването не трябва да бъде „грешка” или пък детето да играе ролята на „спасител” за развалени семейни отношения. Имаме деца, защото искаме, а не защото едно семейство трябва да има дете. Искам означава избор, а трябва – задължение! За да не отглеждаме и възпитаваме децата си по задължение, желателно е да се съобразим с фазите, през които преминава всеки един индивид в своето развитие и които имат решаващо значение за оформянето на характера и личността на детето.



В първата /постнатална 0–6 месеца/ фаза детето се нуждае от тесен физически контакт с майка си /или с човека, който се грижи за него/. Този контакт поддържа усещането му за едно цяло с „мама”, за една симбиоза, в която то се чувства прието. Майката трябва да отговаря на всяка една негова нужда, която детето изразява с плач. Абсурдно е да мислим, че детето се глези или проявява някакъв каприз – плачът просто е единственият начин, по който то може да общува с нас и да заяви своите нужди – глад, жажда, липса на ласка, страх от самотата, болка. В тази фаза детето има право да бъде център на вниманието в семейството.

Във втората /орална 6 мес. – 1 год./ фаза потребността да се чувства сигурно, защитено надделява над нуждата от физически контакт. Детето вече би могло да бъде преместено в собственото си креватче, но без да се забравя, че то все още има крайна нужда от доверие в „мама”. Желателно е това преместване да не бъде драстично и рязко, за да не се приеме от детето като предателство или изоставяне. Ако това „отделяне” да бъде съпроводено с успокоителни думи, дори и да не ги разбира, то ще усети по тона на гласа и жестовете любовта и присъствието на „мама”. Всеки израз на тревожност се възприема от детето като отхвърляне или заплаха. Самото преместване е източник на стрес за него и затова при всеки негов плач е желателно „мама” да откликва с любов и нежна подкрепа. По този начин то скоро ще научи, че да бъде само не е страшно, защото ако има нужда от нещо „мама” винаги е наблизо.

В третата /анална 1–3 год./ фаза детето се превръща в индивид и заявява своята „самостоятелна” личност. Това е моментът в който е желателно то да научи, че да казва „да” или „не” е негово основно право, което удовлетворява потребността му от независимост спрямо идващите от външната среда въздействия. Но преди това детето трябва вече да се е научило да приема родителските „да” и „не”. Въоръжете се с търпение и ако детето ви отказва ядене, обличане, ходене по нужда, спане, не се налагайте със сила. Детето ви просто се учи да отстоява себе си, да защитава собственото си пространство. Това е времето, в което започват да се оформят първите „договорни” отношения между родителите и детето.



В четвъртата /фалико-генитална 4–5 год./ фаза детето вече се е отървало от памперса и иска да бъде център на внимание за околните. В този период то се опитва да се откъсне от протекцията на своите родители и насочва усилията си към заемането на своето собствено място под слънцето, водено от потребността да се утвърди в отношенията си както с родителите, така и в групата от връстници. То вече се самоопределя като момче или момиче и на тази база определя поведението си. Важно е да се знае, че всяка проява на интерес към сексуалността и пола е признак на нормалното развитие на детето. Желателно е да оставим детето само да изживява опита на това какво е добро и кое е лошо, без да му налагаме силово нашите „разбирания за норма”. Свещено право на всяко дете е да изживее всеки тип опит чрез собственото си тяло, емоции и чувства, а дълг на всеки родител в тази възраст е да споделя, а не да съди! И ако искате второ дете, това е най-подходящото време за това, защото първото дете вече се е интегрирало в групата от връстници и не би изживяло като тежка травма изместването на вниманието към новороденото.

В петата /генитална 6–7 год./ фаза детето е готово да влезе в света на „големите”. То вече има ясно съзнание за позицията си в семейството и в групата от връстници. Развило е „здравия си егоизъм” и умее да задоволява собствените си потребности, като уважава и потребностите на другите. В тази фаза то търси своите модели за подражание, на основата на ясно осъзната полова принадлежност. Желателно е да не се паникьосвате, когато разберете, че детето ви проявява настойчив интерес към половите органи, защото автоеротизмът е по-скоро признак на психично здраве. Спокойно можете да говорите с него и да обсъждате интереса му, но не си позволявайте да го осъждате или наказвате.

Това е! Ако вие, скъпи настоящи родители, не сте съгласни с по-горе прочетеното вече сте „възпитали” невротичността у детето си. Ако пък вие, бъдещи родители, не приемате прочетеното, по-добре си вземете куче, котка или рибки. Можете да си купите и нова кола и без това сме много невротиците днес.

Цанко Цанков, психолог
тел. 0888 498 547
e-mail: [email protected]