Детето на настоящата ни история сe казва Катерина. Тя е родена и изоставена от родната си майка през лятото на 2018 година. Катя се ражда недоносена с неонатална кандидоза, с данни за хипотрофия и тежи едва 2400 кг. Но макар и много мъничка, тя има силен и борбен дух на истински боец. След проведено кратко лечение в болницата, здравословното й състояние бързо се подобрява. Макар, че първите дни от живота на новороденото мъниче преминават в самотата и изолацията на здравното заведение, без  майчина ласка и топлина, скоро след раждането тя намира необходимите за нормалното развитие на всяко дете любов, грижа и внимание  в дома на приемната майка Вера Крумова.

И така вече година и половина детето се радва на нежността, сигурността и семейния уют в приемното семейство,  а пък игрите с по-голямото дете на Вера са допълнителен стимул за неговото правилно развитие. През това време Катя често боледува от остри респираторни инфекции, но любовта и навременните грижи на професионалната приемна майка допринасят недоносеното бебе постепенно да се превърне в едно весело и  игриво малко детенце с по-голямо доверие към света.  Дори успешно започва да посещава яслената група в близката детска градина, където  много бързо се адаптира и веднага се превръща в любимка на всички учителки.

Но познатият свят на малката Катерина завинаги се променя на 17 март. В условията на току-що започналото извънредно положение, със съдействието на социалния работник от ЦПГ към фондация „ За Нашите Деца“ - Йоана Ангелова, тя среща за първи път своите бъдещи „мама“ и „татко“.  Само една среща „на живо“ е необходима за кандидат-осиновителното семейство и Катерина, за да пламне истинска „любов от пръв поглед“ помежду им. Зърнал отдалеч детето с приемната му майка, бъдещият татко спонтанно възкликва: „Ето я! Това е тя! Това е нашето дете, познах я!" . А  малката Катя, която кандидат-осиновителите приближават предпазливо, за да не я изплашат, сякаш разбира ролята, която тези досега чужди хора ще играят в живота й – гледа ги закачливо, усмихва се, дори им намига като покана да играят с нея.

Вълнението по време на тази първа „опознавателна среща“ е за всички – кандидат – осиновители, дете, приемен родител. А присъстващият на срещата социален работник Йоанна Ангелова споделя: „През своята осем годишна практика не съм имала толкова силна емоционална „първа“ среща и толкова силно привличане между дете и кандидат-осиновители“ .

След първата среща, контактът между Катерина и новото семейство се осъществява чрез ежедневни телефонни разговори по Вайбър, поради наложената в страната социална изолация заради пандемията от Covid-19. Детето бързо разбира, че телефонът е средството, с което може  да види и общува с бъдещето си семейство и всеки ден нетърпеливо чака обаждането им. А в края на всеки разговор обсипва мобилното устройство с целувки, опитвайки се  по детски да изрази своята любов към хората от другата страна на екрана.

Преди кандидат-осиновителите да се появят в живота на  малката Катя, тя нарича приемния си родител „мамо“. С ежедневните Вайбър срещи някак спонтанно и естествено момиченцето започва да нарича „мама“ осиновителката си.

Реалното осиновяване, за което кандидат-родителите копнеят, ще може да се осъществи едва след края на социалната изолация, когато  всички институции се върнат  към нормалния режим на работа. А до тогава социалният работник Йоана Ангелова ще продължава ежедневно да подкрепя и да дава кураж и успокоение както на приемното семейство, така  и на нетърпеливото кандидат – осиновително семейство за периода след изтичане на извънредните мерки и за предстоящото им щастливо бъдеще.

Ето как, благодарение на подкрепата и неуморната работа на социалния работник Йоана Ангелова и професионалните грижи на приемния родител Вера Крумова, въпреки трудностите и предизвикателствата от създадената извънредна обстановка, още едно дете, лишено от родителски грижи намери своето „ново“ семейство, в което ще расте щастливо и обичано, обградено от любов, грижи и внимание.