В рамките на Националната кампания Бебе 2004 списание “9 месеца” съвместно с Община Пловдив и със съдействието на клиники “Торакс” организира в Пловдив Кръгла маса на тема “Раждане и грижи за новороденото – лична или обществена грижа”. Във форума участваха представители на Комисията по здравеопазване към Народното събрание, на Българския лекарски съюз, на Районната здравно-осигурителна каса, Районния център по здравеопазване, директори на многопрофилните болници в Пловдив и региона, водещи специалисти в областта на педиатрията, сблъскали се с неуредиците на детското здравеопазване. Предлагаме ви част от изказаните мнения (със съкращения).
<>Доц. Васил Паница – член на Комисията по здравеопазването към Народното събрание:
Темата на кръглата маса засяга много важен проблем, който обаче не е дискутиран в парламентарната комисия.
В България има ниска раждаемост, а на фона на развитите европейски страни – висока детска смъртност, траен отрицателен естествен прираст и активна миграция на хора във фертилна възраст.
Кои са стимулите за увеличаване раждаемостта? За да се раждат повече деца и за да се намали детската смъртност, трябва да има пари. Няма бедна страна, в която детската смъртност е ниска. Затова моето пожелание е да тръгнем по-бързо към Европейския съюз.
Д-р Илия Киряков – директор на Районен център по здравеопазване:
Тревожно е, че се увеличава детската смъртност и в ранните периоди след раждането. Расте и броят на починалите деца в дома им. Сред причините за това вероятно е и здравната реформа. Наблюдението на децата се предостави на общопрактикуващите лекари, но някои от тях нямат необходимата подготовка. Особено тревожно е в районите, където живее рисково население. Децата от малцинствените групи трябва да се наблюдават много по-сериозно, отколкото останалите деца.
Д-р Пепа Пелева – председател на Комисията за детската смъртност към Министерството на здравеопазването:
Наистина е непростимо, че умират деца, родени здрави. Загуби се връзката между родилните отделения и бившите детски кабинети в поликлиниките. Преди участъковите педиатри посещаваха новородените до 24 часа след изписването им у дома. Личните лекари обикновено не го правят…
Д-р Гинка Стоянова – началник отдел “Болнична помощ”, Районна здравноосигурителна каса:
При стартирането на Националния рамков договор 2003 беше гарантиран свободният достъп до акушер-гинеколог и педиатър. Но за съжаление след решението на Висшия административен съд този достъп не е безотказен, защото се прие, че се нарушават правата на общопрактикуващите лекари. А едва малка част от тях са подготвени да наблюдават деца. При ниската раждаемост е престъпление бременните да се следят от личните лекари. Двете рискови групи – деца и бременни, трябва да се наблюдават от специалист. Необходимо е да има безотказен достъп до специалист на бременни и на деца до 6 години.
Д-р Кирилка Пракова – секретар на Българския лекарски съюз – Пловдив:
Здравната реформа не е направила достатъчно за детското здравеопазване. При нас идват сигнали от майки. В момента нищо не може да замести пълноценно детската консултация. Това се дължи на слабата квалификация на колегите.
Милена Милушева – началник отдел “Закрила на детето” към Дирекция “Социално подпомагане”:
В 10 общини ще се изградят центрове “Майка и бебе” и Пловдив е една от пилотните. В тях известно време ще живеят самотни майки, докато усвоят професията “родител”.
Доц. Евгени Генев – председател на Българската педиатрична асоциация:
Много от проблемите изискват пари, но има и проблеми, за които не са нужни пари. За да се раждат деца, трябва да има бременни. Защо има малко бременни българки – защото голяма част от момичетата вече не са в България, а тези, които са тук, не искат да стават майки по редица причини, най-вече социално-икономически.
След като доболничното здравеопазване изцяло е частно, никой не контролира качеството на работата. НЗОК се интересува само от парите, но не и от качеството. Квалификацията на лекарите е ниска и продължава да спада. Това е тревожно за цялата медицинска общественост.
По клиничната пътека “Нормално раждане” е фиксиран срок от 3 дни след раждането, след който майката и бебето се изписват. На 4 – 5-ия ден майката идва с болното дете на ръце, като много често причината е вътреболнична инфекция…
Доц. Мая Кръстева – началник на неонатологичното отделение към Университетската болница “Св. Георги”:
Време е детското здравеопазване и специално новородените да се превърнат в приоритет. Няма логика да се отпускат огромни средства за кардиохирургия, а за акушерството и детското здравеопазване да няма пари. Структурата на заболяемостта се променя. През последните няколко години недоносеността се увеличи два пъти. Тези деца създават рискова група, те подлежат на интензивно лечение. Голяма част от тях сериозно изостават в психичното и двигателното си развитие. Нужно е проследяване и на рисковите бъдещи майки, при които може да се очаква проблем с новороденото дете. Наблюдението обаче трябва да става от акушер-гинеколог. Общопрактикуващият лекар не може да познава цялата патология на бременността. Той трябва да насочи жената към специалист.
Друг сериозен проблем са майчино-феталните инфекции. Те са резултат от ниска здравна култура, лоши битови условия, липса на наблюдение на бременността. Тези инфекции водят до раждането на дете, за чието оздравяване се харчат много средства, а не винаги изходът е благоприятен. Нужно е да се създаде център за наблюдение на рискова бременност. Добре е тези бременни да раждат в специализирани заведения. Първите 5 минути след раждането и след това първите 24 часа са решаващи, за да се преодолее рисковото състояние на бебето и да се намалят необратимите последици. Ако тогава намесата е адекватна, вероятността за успех е много по-голяма.
Жизненоважно за недоносените е да се наблюдават от специалист, а не от личния лекар.
Д-р Никола Дренски – завеждащ АГ отделение в МБАЛ “Св. Мина”, Пловдив:
Съвременната здравна система има и доста предимства. Сега във всички АГ отделения има апаратура. Тя може и да не е съвременна, но все пак я има – монитори, ехографи... Днес разполагаме и с много по-добри лекарства. Организацията обаче е изключително слаба, липсва и отговорност. Много рядко починалите деца са на майки, които са постъпили в родилен дом. По-често при нас идват жени, при които смъртта на плода е настъпила вкъщи.
Д-р Надежда Крумова – управител на МБАЛ “Св. Мина”:
Добре би било да се обединят усилията на МЗ, МТСП и МФ по обсъжданите въпроси, които да са приоритетни за здравеопазването.
Според данните на профсъюзите близо 70% от българите са социалнослаби. Всички не могат да потърсят навреме квалифицирана медицинска помощ главно поради финансови причини. Висококвалифицираният специалист е скъп специалист.
Чуха ни пак!
Децата до 2-годишна възраст ще имат право безотказно да посещават специалист педиатър, без да е нужно да се взема талон-направление от личния лекар. Това решиха Националната здравноосигурителна каса, Българският лекарски съюз и Министерството на здравеопазването. Решението е записано в Новия рамков договор и влезе в сила от януари 2004 г.